(този блог може да и да не се отнася за теб)
Неведнъж съм казвал, че ненавиждам обобщаването. Ненавиждам също и статистиките. Тези две неща се тясно свързани.
Да наречем обобщаването индукция и да дадем пример. Ако един водопроводчик е прост, втория също не е чак толкова интелигентен, третия е дърво, а четвъртия тъпанар, то явно всички са кретени. 
Да, определено човек би могъл да каже болшинството водопроводчици не струват. Tова е вече една много мътна и не прекалено точна статистика, но все пак някакво разумно наблюдение (fairly educated guess).
Къде е разковничето, което мразя? Да започнем отдалеч. Ние (хората) като върха на хранителната верига сме особено развити. Дотолкова, че да е особено трудно да работим с понятия различни от черно и бяло. Когато имаме горната статистика веднага закръгляме нагоре към стоте процента. Къде, къде по-лесно е да си кажем “Ау, ма тйе не стават уа, ни са на мойто ниво, аз имам више ве балама”.
Горния пример може да се замени и с положителен разбира се, инженерите са сръчни, висшистите – умни. Има и други особено забавни и приети в обществото статистики, как всички политици са корумпирани, всеки полицай взима пари, всеки даскал е балък, всяко дете беля, всеки българин завистлив и пиещ ракия, всяка жена курва и всички останали за които можете да се сетите.
Ето го обаче и моя личен фаворит, който ме и накара да напиша този блог – всеки програмист се е уредил, взима лудите пари и по цял ден виси пред компа в фейсбук и скайп. (Не че вярвам, но) За бога, наистина ли си мислите, че не си скъсвам дупето от работа всеки един ден? Защо възприемате елементарния жест на уважение да ви отговоря в чата като да скучая по цял ден. Двадесетте минути в които си почивам и ви пиша са моята почивка. Макар и от моя труд да не зависи това дали някоя основополагаща греда ще се срути при лек земетръс и къща да падне с нея, той не е по-малко важен. И не, не съм се уредил, в момента в който дори за седмица спра да влагам цялата тази енергия в работата си, ще си замина толкова бързо, колкото и съм дошъл.
Няма такова нещо, като уреждане в живота. И да има, не го искам, не е за мен. Всеки път когато така се отнесете към труда ми аз се и ще продължа да се обиждам. Това си е моя труд, обичам го, горд съм с него и ми е неприятно да бъде омаловажаван.
ПП : Не познавам нито един водопроводчик и определено не целя да ги обидя, сигурен съм, че са маняци. Което също, не е обида.
Втори ПП : Ако ви се струва, че е детинско да се засягам за това, значи има нещо счупено във вас. Труда ми, това съм аз.
