Лична (програмистка) криза.

Аз съм програмист, така да се каже.

И за разлика от всички добри програмисти, които познавам(и имат блог), не пиша в блог-а си истории и случки от програмисткия ми живот.

Не че го намирам за глупаво, просто не намирам смисъл да пиша за някакъв проблем който съм решил с n-минутно търсене в гугъл.

Сега четейки Михаил, ясно осъзнавам, че не съм из тези 10 добри програмиста, в нашия курс. Никога не ме е влечало състезателното програмиране, нито пък това програмата ми да работи най-бързо, с най-малко памет или в умерена комбинация от двете.

Едногодишния ми опит в настоящата ми фирма, не ме научи на нещата които исках, 70% от нещата които правя са заявки към бази(но не нормални селекти, ами извратени такива, като ги видиш да ти текнат сълзите и секрет от гъза), да пиша курсори из тях, и да свалям логика в базата, защото там е най-бързо разбираш ли. Научих и основните принципи на ERP системите, на .NET-а, на уеб апликациите като цяло.

Научих се, че винаги е по-хубаво да пренапишеш сам формата, вместо да оправяш творението на някой от преди 5 години.

Абе, общо взето хич не съм доволен от прогреса си като програмист, а като състезател съм кръгла нула.

Каква е равносметката?

Еми, не е толкова лесно, колкото си мислех, че ще бъде.

Виждайки идеологията си разбита, явно ми се наложи да си направя нов план.
Най-ускорения програмист няма да стана, дори и добър програмист няма да стана вероятно, но виж може и да стана добър developer?

Защо не искам да бъда „баш“ програмиста, който брои битчета? Защото имам желание да създавам софтуер, а не космически ракети. Искам да разработвам софтуер, който да е добър и успешен, а какво го прави такъв?

Ползваемостта (usability) го прави такъв, един продукт трябва да е създаден с чувсто, умисъл и за потребителя. Трябва да се помисли, как ще бъде възприет от клиента, какво ще го накара да го ползва пак, дали да е Давид или Голиат в съответната си сфера, как да тренираш потребителите си да правят това или да не правят онова.

Не казвам, че продуктивността(performance) не е от значение, напротив, един продукт трябва да съчетава и двете, но по-вероятно е удобния да надделее над неудобния, продукт от ада, който обаче е 10 пъти по-бърз.

Каква е идеята ми, ясно ми е, че няма да се събудя един ден и да си кажа, еми аз съм баси програмистта, най-великия съм, НЕ, всеки ден е шанс за нещо ново, ще си чета книжки за разработка на софтуер, ще си чета за какво ли не, ще се опитвам да порастна, ще продължи да ми пука за творенията ми и ще продължа да ги пиша с кеф.

Факта, че не съм най-добрия програмист в курса(а и въобще) ме дразни, но заспивам вечер с утехата, че половината мислят JS за изтривалка за обувки. Сори маняци, но това не е моя път. Незнам какво ще съм след 20 години, нито след 5, обаче знам какво ме кефи и какво искам да правя.

А ако някой, някой ден ми каже, че не съм програмист щото не пиша най-ускорения код(стана ми любима дума ускорен код), ще му каже да си е*е майката, любезно разбира се, защото е 100 пъти по-важно да пишеш добре структуриран и четим код, отколкото едноредово решение на perl. (освен ако не таиш желание да просълзиш програмистта който ще работи над него след примерно година).

Просто искам да кажа, но с много думи и никак просто, че искам да създавам уеб апликации. Това е.

ПП: Това не значи, че не се опитвам да пиша хубав и ускорен код, просто значи че предпочитам на мен да ми е приятно да пиша софтуер. Доказано е че е по-евтино да си подмениш сървъра отколкото да си платиш на програмист да ти оптимизира софтуера.

Освен това си поставям за личен milestone, да се запиша за няколко състезания. и да се опитам да напиша некой programmer пост освен този.

ПП2: А университета си е университет, вместо да оплаквам всичко свързано с него(сори Мишо това си ти), аз се опитвам с минимални усилия да мина предметите които ме дразнят, и да обръщам специално внимание на това което ме интересува. И да, преписвам често, но винаги съм прочел и разбрал материала, просто мразя да уча наизуст.  И за БОГА 21 век сме, престанете да преписвате от листи навряни в панталона.

ПП3: Не ме е срам, че не мога да назова 9 различни вида дървета.

А сега какво остава, да изляза от дупката която сам съм си изкопал и да полетя из програмистките облаци плъзгайки се по две релси с рубина на знанието в ръка.