След гадните случки с телефоните ми, и 5 километра разходка (от работа пеша през целия ужен парк и оттам по бул. Витоша чак до Хилтън) качвайки се в автобуса, помолих едно момиче да ми продупчи билета (мегаблъсканица), а друго ми предложи да ми даде нейното щото слизала.
Аз разбира се си настоях за продупчването на моя, но само защото бях толкова удивлен и учуден, че не можах да осъзная какво става.
Някой реално имаше желанието да направи добро другимо, просто ей така!
Това ме кара да се замисля, дали не съм загубил прекалено много от вярата в хората.
Дали не съм се превърнал в апатичен задник?
не, не си,… просто е учудващо .. с цялата тая помия дето понякога е наоколо, нищо чудно, че хубавото се превръща в рядкост. то направо ни се натяква да не правим нищо без награда или облага – когато питах как да ме упътят към кръвна банка в Сф, за да даря кръв една … сестра ли беше, друга ли беше, не разбрах, направо ми дръпна конско защо съм щяла да давам кръв безвъзмездно, като съм можела да я продам на циганите дето чакали отпред! WTF, сестро?!
пс: другия път – вземи билета :P
Дааа, другия път ще бъда готов!
Take that, you ticket offering girl!
Да, или като подариш на някой/я нещо без повод и си мисли, че го/я сваляш… втф, крийчор!?
Абе въпреки всичко аз си мисля ,че си това със задника :P :D:D
попринцип не пиша постове ала цетка style, но поста на Наката е….
aAHHahahahahahahahahAHhhaahahahahHHAHHAHAahhaahahahhaahhahahahahahahaha
btw, по-миналия ден минах край пазара, за да си взема една малка глава лилав лук … не знам дали така му викат – за салата, а продавачката вместо да ми го продаде, ми го подари :D
[...]
и аз:
А! Ама как така?!
a тя:
Взимай, взимай …
аз:
Брех! … Такова нещо не ми се беше случвало!
:lol:
:)
трябва да пращате тези интересни истории на бтв добрата новина:) трогателни сте :0