След гадните случки с телефоните ми, и 5 километра разходка (от работа пеша през целия ужен парк и оттам по бул. Витоша чак до Хилтън) качвайки се в автобуса, помолих едно момиче да ми продупчи билета (мегаблъсканица), а друго ми предложи да ми даде нейното щото слизала.
Аз разбира се си настоях за продупчването на моя, но само защото бях толкова удивлен и учуден, че не можах да осъзная какво става.
Някой реално имаше желанието да направи добро другимо, просто ей така!
Това ме кара да се замисля, дали не съм загубил прекалено много от вярата в хората.
Дали не съм се превърнал в апатичен задник?
-
не, не си,… просто е учудващо .. с цялата тая помия дето понякога е наоколо, нищо чудно, че хубавото се превръща в рядкост. то направо ни се натяква да не правим нищо без награда или облага – когато питах как да ме упътят към кръвна банка в Сф, за да даря кръв една … сестра ли беше, друга ли беше, не разбрах, направо ми дръпна конско защо съм щяла да давам кръв безвъзмездно, като съм можела да я продам на циганите дето чакали отпред! WTF, сестро?!
пс: другия път – вземи билета :P
-
Абе въпреки всичко аз си мисля ,че си това със задника :P :D:D
-
попринцип не пиша постове ала цетка style, но поста на Наката е….
aAHHahahahahahahahahAHhhaahahahahHHAHHAHAahhaahahahhaahhahahahahahahaha -
трябва да пращате тези интересни истории на бтв добрата новина:) трогателни сте :0

8 коментара
Хранилка с коментарите по тази статия
Trackback link: http://sovanesyan.com/blog/%d0%bb%d1%8a%d1%87-%d0%bd%d0%b0%d0%b4%d0%b5%d0%b6%d0%b4%d0%b0/trackback/