Ам, да. Сигурно сте забелязали но не съм писал 2-3 дни.
Това е така, защото отново станах гаден зарибен геймър, срам ме е даже да призная, че играя на Диабло.
Простете ми, обещавам да пиша редовно, независимо какъв бал рън върви или къде пада зод руна.
Пиша ви в една от малките си паузи, в които между другото прочетох едно интервю с Николо Волпато, на мен ми беше интересно, защото харесвам работата му, на вас няма да ви бъде, но да споделя все пак.
В момента слушам музика от телефона си защото ме мързи да пусна Винампа, да Винамп, а не xmms(linux) защото не мога да подкарам диабло2 на ubuntu :(.
Надявам се тази, иначе така малка пауза, да бележи началото на серия от по-големи такива, и така докато спра да играя.
Но в интерес на истината, си прощавам, имам нужда да играя и ще, докато не ми писне. Надявам се да имам време да пиша, може би мога да се огранича от нещо друго. Сетих се, ще спра да ходя на даскало, тъй и тъй само време губя.
You are currently browsing the monthly archive for януари 2007.
Може би, малко късно, но все пак искам да споделя ясните си и не чак толкова ясните си спомени от тази така запомняща се, за повечето, вечер.
Организацията не беше много трудна, фанахме се с Калоян и Калин, с количката бръм бръм бръм до метро, бръм бръм бръм до Биляна, бръм бръм бръм готово.
Купихме се вскусни и апетитни неща като Финландия, Болс и любимото ми питие, което започва с К, а именно Каса Бира, даже 2.
Спешъл тенкс на Станимира, че избара 40 хубави свински пържолки, които двамата с Ивчо сготвихме.
Спешъл тенкс и на Цетката, който небрежно пусна идеята “ Айде да пием текила“ неколкократно, и че докара няколко „малки“ пиратки.
Спешъл тенкс на Калоян, че ни покани у тях.
Спешъл тенкс особено много на Гал, Минко и който носеше 3-тия апарат.
И последно Спешъл тенкс на Зарко и Митака, които бяха така любезни да се изгаврят, докато бях мъртъв на фотьола!
Да знаете, че възкръснах и ви обещавам най-грубата мамба която мога да измисля следващия път като се напиете! (Надявам се да ви действа като стимул да спрете?!)
В заключение бих казал, че съм доволен, вече сме еуро дебили, и си прекарахме еуро яко. На някой като мен може да му се губят час или два, но важното е, че … бяхме и тази година заедно!
Нима това не е най-важното!?