Един обикновен ден.
Болен съм и по принцип не ходя на училище, но реших днес да ида за 2-ри и 3-ти час за математиката, а и да си взема стипендията. Не успях да ида за 2-ри, отидох за 3-ти.
Както и да е, взех стипендията, отидох в Сенди, бих Петко на билярд, бих на джаги, паднах на джаги, дразних се с Алф, обикновените неща.
По интересно беше по пътя за вкъщи, видях Румяна от стария клас и и помахах, и се загледах в приятелката и.
Изведнъж чух трясък и ми притъмня пред очите, оказа се, че съм шибнал с глава пътен знак!
Сега 15 мин след случката, седя и ви пиша с надеждата да не стане цицина.
Живота е гаден, а пътните знаци – коварни!