По какво да различаваме алкохолиците от обикновените хора?
Как по какво – по 20 литровата туба домашарка на рамото!
You are currently browsing the monthly archive for април 2007.
Сега се будя и се сещам какво съм сънувал. Беше донякъде обезпокояващ сън с доста грозни неща, но имаше и красива част.
Излизам от вкъщи въодушевен, че отивам да купя плодове, защото мама щеше да прави плодова салата. Изкачвам големи нагорнища докато най-накрая стигам до магазина, влизайки се оказвам в предверие с огромни ябълки, портокали и други плодове всички с размера на 20 сантиметрова сфера, изключително контрастни и светли, много апетитни. Но аз продължавам напред, отварям вратата и се оказвам с нещо като галерия за плодове.
В една огромна стая с много витрини, без стъкла, навсякъде имаше нарязани плодове, шейкове от плодове, сладкиши и общо взето все вкусотии с плодове. Изпъкваше една арфа, която през цялото време свиреше сама и беше 2 метра висока, и едно запустяло пиано.
Беше ми обяснено от продавачката, че това е галерия в която можеш да опиташ от всичко изложено. След като си взех 2 огромни портокала и 2 ябълки, съня ми продължи в апартамента в Пловдив в който се бяхме събрали за щур купон, в който някой имаше диария и с Калин ни дойде идеята да му изсипем лют червен пипер в гащите…. Там се събудих.
Ето кфи глупости ми праща Галя от нямане на работа!
И така, седя си пред компютъра, гледам тъпи филми, с някои други изключение и се радвам, че най-накрая събрах време и желание да напиша нещо ново.
Днес ще си говорим за пост ваканционния синдром. Не мога и не мога да се настроя за каквото и да е, лошо ми е, боли ме корема, трябва да ставам рано. Не искам така.
Искам както ваканцията да се прибирам късно, да спя до 3, да кисна в сенди, да правя простотии и да се забавлявам. А с какво ми беше изпълнен първия не-ваканционен ден, с сране, болки и пръдя. Прибрах се от училище и заспах, събудих се около 8 когато вече нямаше с кой да се излиза, а и не бях в състояние да го направя. Да, оплаквам се.
Това съм аз. А ти как се чувстваш?
Първи април не струва!
Единственото което се случи днес е, че на 4-ри пъти се опитваха да ме събудят. На първи април всеки е прекалено подозрителен да не отнесе бъзика, и всеки са чуди каква гавра да направи.
Приемете го, първо-априлската ви шега е тъпа!
Не се опитвайте пак!