май 2008

You are currently browsing the monthly archive for май 2008.

А ето го и първия пост от новата рубрика „Литература“.

Robert Asprin

Какво добре знаете, обичам честичко да чета книжки. Днес искам да ви запозная с един от любимите си автори (естествено) Робът Лин Асприн. Както предполагам дори не подозирате за съществуването му ( освен ако не съм ви разказал лично), но точно затова и пиша.

Робърт пише помалко научна фантастика и фентъзи, а книгите за които го харесвам са поредичката „Митични Приключения„. Започната от незабравимата „Още един прекрасен мит“ и все още недовършена.

Преди около 7-8 години за пръв път прочетох тази прекрасна книжка, която се разказва за един злопоук чирак на име Скийв. Та той мъчейки се да запали една свещ с мисълта си влиза в спор с учителя си Гаргин, който пък за да му покаже какъв е майстор решава да призове Демон от друго измерение. Всичко добре, но не щеш ли посредата на ритуала в къщата влиза убиец и застрелва Гаргин с арбалет, който пък умирайки го изпепелява с пръстена си.

Какво се получава : Скийв скрит в ъгъла на четири крака, квичащ като прасе пред заколение, 2 трупа и един зеленолюспест демон с жълти очи и огромна усмивка!

Тук започва историята за приключения на Скийв, в интерес на истината този Демон, всъщност не е демон а дименционален пътешественик(съкр демон), което пък значи страстващ из измеренията. Има много измерения и магьосниците могат да пътуват през тях. Името на нащия зелен приятел е Аахз и той се отличава с безмерна злоба и афинитет към състоянието(типичен арменец).

Той и бившия майстор на Скийв, Гаркин, всъщност са приятели и си погаждат номера, но този път Гаркин преди да умре лишава Аахз от магическите му способности и го оставя на забутаното измерение Буна с неук чирак, да се справи с зъл магьосник който крои планове да покори измеренията!

Стила на Асприн се отличава с това, че Скийв не знае абсолютно нищо, а пътуващите из измеренията са добре запознати с текущите проблеми и фарсове на обществото, така Робърт вмъква всекидневни проблеми пред неопитните му персонажи. Освен това всяка глава започва с така наречените „лъжецитати“, които са мисли, въобще неприсъщи за хората от които уж са.

Ако ви е харесало моето ревю, а и да не ви е харесало, горещо ви препоръчвам да прочете поне една книжка. За жалост в българия са излязли само четири книги и то доста отдавна, че да се намерят по книжарниците (макар че, ако опитате сигурно ще ги намерите).

За ваше улеснение ги намерих в един архив на английски.

Трудно е да поддържаш блог.

Особено ако го поддържаш редовно.

Особено ако не е четен от много хора, и имаш едва една блог дружка.

Какво ми е направило особено впечатление, че няма ни един блог в който да няма поне едно изречение от рода на „сори че не съм писал ама бях зает“. Не че аз съм изключение, но просто вече не мисля, че има смисъл. Този блог си замира, не само защото не пиша особено, ами и защото никой не чете.

Това разбира се не значи, че това е последния ми пост – не!
Ще си пиша както досега, когато имам какво да кажа, пък ако ще да си седи като лог на миналите ми деяния :)

Лично аз се надявах на много повече, пишейки тук, повече отговори, повече отзивчивост и чувство, но вие драги читателю ми убихте желанието.

Единствените коментари които получавам ( рядко ), са или „тука си написал грешно“, или „drooogaa“(StormRage style), или просто някаква простотия, която не търпи асимилация.

And so the dream of the blog continues…

По-нови публикации »