юни 2008

You are currently browsing the monthly archive for юни 2008.

Често съм писал, за тоталната деградация на филмовата индустрия в холивуд… Не правят филмите, за да са хубави, правят ги, за да се продават. Рядко, ако въобще се сетят, правят нещо стойностно. Опитвам се да открия тези филми в които успяват. След това минават през филтъра на филмите, които харесвам, след това през това дали са ме впечатлили, и чак след това може би пиша за тях.

Този филм е нещо като романтична комедия, но не точно, защото акцента не е романтиката, ами историята за един пълен провал на човешката цивилизация, а иммено себичния, самовлюбен, егоистичен, непукист, игран от Хю Грант и едно нефункционнално семейство от майка, склонна към самоубийство, и син, склонен към женствени песни.

Сблъсъка на това дете и този нехранимайко, променя живота и на двама им, като същевременно ни показва, че е твърде късно, само когато вече си умрял.

ПП: Драги читателю, не поемам никаква отговорност, ако загубиш час и половина и филма не ти хареса. Ако името ти е Калоян, Зарко, Петко или Цетката(да де, Петър) по-добре въобще не го пускайте, аксиома е, че не харесвате филмите, които аз харесвам.

Dream

Някъде около шест сутринта е.

Слънцето едва, едва се показва на хоризонта, седя, вдигнал краката на оградата, питие в ръка. От всички сме останали едва трима, четирима, полузаспали приятели. Двеста метра отвестни скали ни делят от морето, светлината от маяка вече едва се забелязва, а лодките долу шават наляво надясно и хвърлят мрежи.

Спокойствие, тишина, лек бриз, питие, приятели – идилия…

Бил съм там, и в момента само за това си мисля…

ПП: И този път без магарешки бодили Недев!

COOL!

Ходих на концерт, с мама, Kool and the Gang, джаз фънк незнам, приблизително 13 негри на по 65-70 години, скачат пеят и се веселят. Изключителен емоционален заряд, в момента в който излязаха на сцената цялата публика скочи на крака и повече не седна, ръцете бяха нон стоп във въздуха и всеки изригна, е който си го може си го може.

Никога не слушал джаз, бях леко предубеден относно това как ще си изкарам и криех леки задръжки.
Трябваха ми точно 37 секунди за да стана мега фен и да изригна. Тия дъртаци знаят как да купонясват!

Приложил съм малко снимков материал( 1 снимка и две клипчета), съжалявам за лошото качество но горкото ми талафонче направо не можеше да вземе решение при всичките светлини.

Да знам, ходих на джаз концерт, изкарах си яко, пенсионер съм, ама си прекарах мега яко и искам пак ;) Въобще не може да се сравнява с партитата по които ходим, или сме ходили. Друга категория е.

А ако ти драги читателю в момента се чудиш кой би отишъл на такова мероприятия, недей нарежда, ами иди и ти веднъж, аз мисля да посетя това.

(Ще използвам една от любимите си думички – бидейки.)

Бидейки, върл фен на сериала Секса и Града, треперя като анорексичка пред мисълта за пълнометражния филм и завършека на една такава стойностна история, с толкова (-1) хубави жени вътре.

Нека кажа нещо и за него – този сериал предизвиква тотално заличаване на всички мозъчни клетки, гледането му буквално ви прави идиот!

ПП:Нищо лично дами, гледайте си го :)

Имало едно време…

Един курорт на има Слънчев Бряг, и в него един омагьосан бункер наречен Mania…

Често канили вещери, магове, друиди и всякакви други чудодейци, които с своите изпепеляващи и нечовешки звуци, идващи от измерения различни от човешкото, размазвали, пленявали и опиянявали простите плебеи…

Така се случило, че веднъж дошли двама чародеи то Аржентина, Херардо Босариньо и Факундо Мор и за едва една нощ, счупили краката, кръста, износили повечето стави на всички посетили… Същински мор, биха казали много…

ПП: Как ще пропуснат да хванат Наско ?!