март 2009

You are currently browsing the monthly archive for март 2009.

Как започнах да чета?

март 29, 2009 в Литература | 5 отзива

Имало едно време, едно малко момче, което скучаело..

Това момче бях аз, и по това време нямаше фейсбук, нямах дори компютър вкъщи.

Запълвах празните минути с Cartoon Network и мачове на игрището зад блока. Не беше като сега, всеки да е киноман, да следи всички нови филми, да може да обсъди кое качество на новия блокбъстър си заслужава гледането, да има мнение за всички филми, да е изгледал 100000епизода сериали и в всеки момент за скука, просто да пусне поредния…

Не, тогава си скучаехме. Чиста, здравословна скука запълваше ежедневието ни и понякога дори ни караше да правим интересни неща.

Но се отклоних малко, бидейки дребен и любитен, ми стана много интересно заниманието на родителите ми, да четат книжки привечер. Съответно след известно врънкане, баща ми ми връчи „Котешкото лице“ на Клифърд Саймък.

И богу ми, кой да знае, че книжката била толкова интересна.

Не вярвам, че родителите ми въобще очакваха да чета толкова много, живеейки в общество в което вече четящите бяха малцинство, дори преди 10-12 години. Дори няма да го сравнявам с днешни дни и хилядите малоумни реализации в киното.

Вече лапе с мечти и книжка в ръка, започнал от хубавата класическа фантастика, реших да покорявам нови хоризонти, залутах се в модерното за времето фентъзи на Толкин, Пратчет и др, като фаворит ми стана Урсула Ле Гуин.

Нарочно не включих Роджър Зелазни, тъй като той е абсолютен „маняк“. Неговата „Хрониките на Амбър“ съм ги чел около 11 пъти, изгубих бройката в някакъв момент.

Имах си моментите с трагикомичния Асприн, и разбира се не минах и без J.K. Rowling, кой не е чел за Хари.

Последната година, две преминах през Коелю, Габриел Гарсия Маркес и се завърнах накрая към класическата фантастика на Азимов, Резник, Кларк и стотици незнайни автори с малките разказчета в малките книжки от библиотечка фантастика.

А какво се случи вчера, Петко ми предложи да разгледаме книжките на Славейкото пазарче. Бях леко предубеден, но окото ми се спря на книжка на Саймък, и погледнах колко струва. Цял щанд на една цена.

5 ЛЕВА!

Да, бе…

Книги, които никъде не можеш да намериш, книги които отдавна не се издават, редки издания – 5 лева!

Ставам им редовен клиент, и ако си от 3-мата човека които следят блога ми и освен това четат, ти препоръчвам да станеш и ти.

A mug

март 15, 2009 в Всякакви! | Уно отзив

Живота е хубав?

Разхождайки се днес из CCS с майка, търсейки блуза, тя ме помоли да идем до магазина за порцелан и чаши и тъй нататък, за да купи подарак на баба ми. Аз разбира се не изгарях от голямо желание, мислейки „Кфи ти чаши, кфи 5 лева“.

Но, под прикритиено на иначе нормален магазин за порцелан, какво се криеше. Още с влизането си бях привлечен към една витрина(рафт/щант/незнамкфо), на която бяха наредени чаши за кафе.(по-късно разбрах че става дума за чаши на THE mug company)

Не просто чаши, ами идеи. Не просто идеи, ами типография.

Всички знаете, а може би просто ми се иска да знаете, че съм луд фен на красиви буквички наредени една до друга в формата на нещо красиво. Е, имаха страхотни чаши, със страхотен дизайн.

Аз се сдобих с това бебче, което ще си го водя на работа да си пия кафето от него.

Моята любима чаша задната и страна.

Знам, не е особено красива, но е тясно обвързана с символите, които сигурно ползвам най-много в любимата си форма на комуникация – чат :)

От следващия работен ден, ще си я закарам в офиса, и става моя най-верен другар, заедно с бухалчето и малкото оранжево кученце, което намерих на земята, веднъж отивайки на обяд.

Не на Принцесите

март 11, 2009 в Мисли | 14 отзива

Ще се опитам да опровергая едно широко изградено мнение, грешно разбира се.

Как се правят принцеси?

Начин на приготвяне
Разбиват се яйцата и към тях се прибавя сиренето, натрошено предварително. Филийките се намазват с маргарин и върху тях се слага от сместа. Принцесите се пекат на скара около 5 минути, или в предварително загрята фурна докато се зачервят отгоре.

След като са готови, могат да се гарнират с нарязан на кръгчета домат.

Дотук добре, нали? Но какво е основното, ами запичат се във фурна! (Добре де може и парти грилче)

Сега, ако странжанката беше частен случай на принцесата, може би поне щеше да се прави във фурна.

НЕ!

Странджанката е от тотално различно семейство ястия – прави се на скара!
Тя прихваща очарователния аромат на скаричката, а заедно с лъжичка лютеница си е направо неустоима.

Така че горещо ви препоръчвам на вас неверници, да идете до Бургас и да хапнете ЕДНА странджанка, преди да говорите глупости.

ПП : Принцеса…. от всички хубави български имена за закуски(Софиянка, Витошка, Странджанка и тн.), трябваше да се казва принцеса!??!

Лъч надежда.

март 7, 2009 в Случки | 8 отзива

След гадните случки с телефоните ми, и 5 километра разходка (от работа пеша през целия ужен парк и оттам по бул. Витоша чак до Хилтън) качвайки се в автобуса, помолих едно момиче да ми продупчи билета (мегаблъсканица), а друго ми предложи да ми даде нейното щото слизала.

Аз разбира се си настоях за продупчването на моя, но само защото бях толкова удивлен и учуден, че не можах да осъзная какво става.

Някой реално имаше желанието да направи добро другимо, просто ей така!

Това ме кара да се замисля, дали не съм загубил прекалено много от вярата в хората.

Дали не съм се превърнал в апатичен задник?