юли 2009

Драги ми приятелю,

Днес ще говоря за човешкото съзнанието или как да се забавляваме на дреболии.

Точка първа – махмурлук.

Мразиш го, нали? Аз не, не че пия заради махмурлука, но знам как да му се насладя. (ако вие сте работодател или майка ми – всъщност въоще не пия)

Вместо да седя вкъщи и да умирам, гледам да съм на въздух да разглеждам света под леко припотена призма. Всичко е изкривено и забавно, погледа ти се движи бавно, а и ти също, и забелязваш много неща. Например задника на тази мадама ти напомня за два търкалящи се пъпеша, автобуса се движи супер бързо и заплашва да те блъсне.

Искам да подчертая, че не говоря за махмурлук след алкохолно натравяне да изглеждаш като бездомник, да не знаеш къде се намираш, и да се е оказало, че си преминал 5 квартала разтояние без нито 1 лев.

Винаги например е готино си говориш с хората, особено ако са продавачки или родители, можеш да научиш много за себе си покрай тези разговори.

Точка втора – напиши-нещо-смислено-тук.

Но да погледнем съзнанието, интересно е как при толкова леко изменение на възприятието ти, виждаш всичко толкова различно и чуждо. Безкрайно интересно ми е какво би се случило ако постоянно бях махмурлия, гледах през онзи поглед. Безкрайно интересно ми е какво определя „трезв“ като състояние. Безкрайно интересно ми е колко е крехко човешкото съзнание.

Епилог

Изброимо безкрайно множество се срещнало с неизброимо такова и му казало: „Е*и си майката ве, гей!“

Като всяка страст и тази изсъхна. Пиша 10 пъти по-рядко от преди, като намеря нещо интересно го туитвам и като цяло, не пиша. Това ме кара да скърбя за макар и не толкова популярния си блог, започнат поради грешните причини и така и не постигнал целта си – загубена по пътя.

Имаше ги и добрите моменти, и смеха и забавлението, но просто всичко се изпари.  Да, все още си мисля да събера забавните истории в мъничко книжле, но това остава за в бъдеще.

Какво следва?

• Ще се науча да пиша. (помощ?)
• Не очаквайте да пиша редовно или в рамките на месеци въобще.
• Разбира се ако има история от калибъра на всевищния „лайновоз“ ще бъде публикувана.

Блог-а ми бе, е и ще продължи да бъде мястото за моите лирични отклонения.  Да кажем просто, че и той и аз порастнахме.

Като млад избирател си дадох за цел да прегледам всички алтернативи и да избера партията(или коалиция) която най-допата на вижданията ми.

Абстрахирах се от несгодите и черни моменти на всяка партия и започнах да търся информация.

Стигнах до това:

1. Атака е безумна партия, която обединява хейтъри. Нищо повече.
2. БСП са жалки отрочета на социализма, които нямат достатъчно политическа воля да наложат каквото и да е. Освен това се провалиха тотално. А черната им предизборна кампания е толкова смешна, че не мисля, че въобще заслужават да се нарекат партия. Това политици ли са или гимназисти? (без да обиждам гимназистите)
3. РЗС пък платиха толкова пари за кампанията си, че започвам да се съмнявам за намеренията им. Да не говорим че г-н Яне Янев има повече излизания пред Бареков отколкото всички други представители взети заедно. Г-н Бареков надявам се да вложите капитала който сте насъбрали в хубав имот на 2 етажа в Бояна.
4. Партия Лидер и господин Ковачки са пример за абсолютно платени гласове.
5. ДПС и г-н Доган, който е увековечен с новата българска дума „доганизация“ вече им е време. Пък и турците не признават арменския геноцид.
6. НДСВ изгърмявайки коза си, а именно госпожа Меглена Кунева, за евроизборите, мисля че няма да постигнат нищо. Тяхното мото е „ние нямаме врагове“, да, обаче нямате и приятели.
7. ГЕРБ са силно популисти, и колкото и да се опитвах да разбера какво всъщност предлагат, така и не успях. Бойко говори за това как и без него партията се справя, и че квалифицирани и готови, обаче истината е, че той събира гласовете с своята медийна известност.
8. И остава Синята коалиция. Единствената партия с модерна кампания – otgovori.eu. Г-н Костов, вместо да обвинява и плюе, отговоря на трудни въпроси и обяснява за решенията си и за себе си. Дава гласност, приближава ни до собствената си персона, открива плановете си. Това е отговора.

Много се колебах за кого ще гласувам, сега знам – Синята коалиция в частност Костов. Няма да дам гласа си за ГЕРБ, колкото и да са модерни.

А ето и малко хубави текстове от българската блогосфера – тук, тук и тук.