Неделя сутрин…
Не чак толкова сутрин, 10:45…
Закъснявам за работа(да знам, неделя беше, специален ден)….
Криво ми е, не съм закусвам, успал се сънен, 30 мин в гадната маршрутка,
бутам крак след крак нагоре по улица, пред мен планина, и както си гледам
в краката, какво да видя – ЛАЙНО!
Там, по средата на улицата, седи и ме гледа… Едно добре оформено
кучешко лайно, изсрано от някой пес, точно, ама точно по средата на една
шахта. Тя от своя страна посредата на пътя, разтопила 10 см лед около себе си.
И какво се получава, в средата на моя така ограничен светоглед, имаше едно говно, и ме гледаше …. Бидейки така заставен, моя милост, успя единствено да се разсмее и да го прескочи, това иконично, натурално, недокоснато от човек, лайно.
Поуката е такава, когато ти е тъпо, имаш предпоставки да си стане още по-тъпо, е турбо яко да срещнеш лайно(или каквото там ти забавлява), за да ви оправи настроението…
Или просто търсете на какво да се забавлявате!
Важно е човек да се радва на малките радости в живота (туй лайно може да е било и от големите :)
трявало е да станеш художник …
тва докато го четох ми хрумнаха няколко доста изгрубели мисли от типа на „Серж как прай кончето“ или историята за ШимиД и хан Аспарух ….
Но за момента мога единствено да кажа че щом те радват толкова много кучешките лаина да беше станал чистач в зоопарка … Определено щеше да си по щастлив …. :)
Не ме радва самото лайно, а посланието което носи …
„Не ме радва самото лайно, а посланието което носи …“ – shits are everywhere ?!
Shit happens ??? :) or Wrong way, a shit`s coming :P
Посланието е, че то се протипоставя на жестокия свят с своята невинност и недокоснатост (от човешки крак)… Само срещу света
Просълзи ме … ;(
Pingback: Hurt. · sovanesyan.com