Това въобще не е така. Да, аз изпитвам огромно удоволствие от това, че се опитвам да бъда програмист, основно заради това, че нон стоп работя. И тук предполагам ме подреждаш до онзи програмист и онзи програмист и онзи програмист, които са толкова сбъркани, че обичат програмирането, до онези, които в обществото са приети като geek-ове и какъвто никога не искаш да станеш. Ти какъв програмист искаш да бъдеш, ако дори не обичаш програмирането. Как може да бъдеш програмист, ако ти не изпитваш несравнимо удоволствие програмирайки?

Това се въртеше и в моята глава преди 2 години, а честичко и сега, когато съм унил. Когато се сблъсках с програмирането, то беше толкова различно от това, което съм си представял, че бях отвратен. Кой ли в гимназията не е цъкал HTML и си е мислел, че е дизайнер, кой ли не е чаткал PHP и си е мислел, че коди нещо яко (no offence).

Първи стъпки – малко основни конструкции, малко интересни похвати, операторчета туй онуй, първия WYSIWYG редактор, щракаш на бутонче хвърка събитие. ОМГ, АЗ МОГА ДА ПРОГРАМИРАМ?

Не, не можеш, разбира се. Да те сравним с програмист е като да сравним строителен работник с инженер. И двамата са в състояние да построят къща, но на кой би поръчал.

Ами да, предполагам, че би могъл да напишеш нещо работещо… за три-четири пъти повече от нормалното, е сигурно за да добавиш допълнително поленце за еди-кой-си обект ще ти трябва ден, ако ще го поддържаш повече от месец, oh the pain.

Вече знаеш, че можеш да постигнеш няколко неща, отнело ти е няколко месеца да стигнеш до тук. Сега трябва да се научиш да пишеш качествен код. Трябва да можеш да погледнеш творението си и да кажеш „Това аз съм го писал, вижте колко е яко“. Трябва да се ослушваш за по-добри начини да направиш това което си направил, за това как да повишиш съсредоточеността и ефективността си. Как да контактуваш с колеги или клиенти, което е невъобразимо трудно, но си заслужава.

Тук някъде, поне за мен, пристигна удоволствието. Вече се гордея с нещата, които правя, макар и не винаги. Определено съм наясно, колко много има да се учи (та аз отказвам да ползвам регулярни изрази, смятам ги за вещерство и просто не им вярвам). Всеки ден отивам с желание, за да работя, за да постигна нещата по правилния, не лесния начин, макар че правилния винаги се оказва по-краткия в дълъг план.

Това е моя опит, колкото и малък да е. В никакъв случай не са напътствия. Това НЕ е единствения път, предполагам. Програмирането е нещо прекрасно, дава ти възможността да решаваш интересни проблеми, да имаш свой стил и предпочитания в продуктите, които разработваш, да изкарваш някой лев и да знаеш, че винаги има към какво да се стремиш. Аз вече го обичам.

Програмирането обаче, въобще не е лесна професия. След 5-6 години университет няма да си голяма работа, а ще се налага да учиш завинаги. Ще се налага да мислиш, ще се наложи и да работиш, много! Не се ли научиш да обичаш каквото правиш, няма да напреднеш, и ще бъдеш един от онези, които в някой момент ще зарежат програмирането, за да правят нещо по-удовлетворяващо, като например таксиметрови услуги.

Знаеш, че това е пътя, че туй то нещичко, абе требе да го свършиш.
Ама все отлагаш, защото малко или много ще доведе до проблеми, разнообразие. Ще се наложи да излезеш от гората и да си поблъскаш главата срещу чужди такива.

Понякога рано, понякога късно, понякога никога(да де, дано някога) ще го свършиш.
Ще се наложи,

да загубиш нещо,
да преживееш нещо,
да забравиш нещо,
и понякога да спечелиш нещо.

И привсе всички лайна, които може да ти се стоварят на главата, може би, само може би, е идейно да продължиш напред. Защото сигурно си заслужава. Сигурно е напълно възможно да не забелязваш половината от хубавите неща, които ще ти се случат. Сигурно да изоставиш малкото си островче за да живееш на по-голямо с повече банани и портокали е готино.

Пък и не искаш да си олигофрен, който живее цял живот самичък на малкото си островче, нали?

ПП: Това е текст, описващ живота ми като софтуерен инженер програмист.

]]> http://sovanesyan.com/blog/change/feed/ 1 http://sovanesyan.com/blog/tower-defence/ http://sovanesyan.com/blog/tower-defence/#comments Tue, 21 Jul 2009 14:32:54 +0000 Серж http://sovanesyan.com/?p=638 Дойде деня, положил съм основите на първата игра която съм писал евър.

Засега не е особено интересна, камо ли трудна, но вече имаме базов модел на кули и лоши хорди кръгли топки, а дори и куршуми. Що годе лесно ще е да се направят разновидности на съответно и двете и надявам се да го докарам до нещо интересно.

Ако някой има желание да поиграе и е достатъчно компетентен да си я подкара сам ето линк към github проекта.

Аз реших да му оставя гневен коментар, но дори това не успях да направя …

Интересното е, че явно е .NET-ски сайт, ползващ MonoRail и NHibernate.

Stack OverFlow FTW.

Дзвер с други „хакове“

И за разлика от всички добри програмисти, които познавам(и имат блог), не пиша в блог-а си истории и случки от програмисткия ми живот.

Не че го намирам за глупаво, просто не намирам смисъл да пиша за някакъв проблем който съм решил с n-минутно търсене в гугъл.

Сега четейки Михаил, ясно осъзнавам, че не съм из тези 10 добри програмиста, в нашия курс. Никога не ме е влечало състезателното програмиране, нито пък това програмата ми да работи най-бързо, с най-малко памет или в умерена комбинация от двете.

Едногодишния ми опит в настоящата ми фирма, не ме научи на нещата които исках, 70% от нещата които правя са заявки към бази(но не нормални селекти, ами извратени такива, като ги видиш да ти текнат сълзите и секрет от гъза), да пиша курсори из тях, и да свалям логика в базата, защото там е най-бързо разбираш ли. Научих и основните принципи на ERP системите, на .NET-а, на уеб апликациите като цяло.

Научих се, че винаги е по-хубаво да пренапишеш сам формата, вместо да оправяш творението на някой от преди 5 години.

Абе, общо взето хич не съм доволен от прогреса си като програмист, а като състезател съм кръгла нула.

Каква е равносметката?

Еми, не е толкова лесно, колкото си мислех, че ще бъде.

Виждайки идеологията си разбита, явно ми се наложи да си направя нов план.
Най-ускорения програмист няма да стана, дори и добър програмист няма да стана вероятно, но виж може и да стана добър developer?

Защо не искам да бъда „баш“ програмиста, който брои битчета? Защото имам желание да създавам софтуер, а не космически ракети. Искам да разработвам софтуер, който да е добър и успешен, а какво го прави такъв?

Ползваемостта (usability) го прави такъв, един продукт трябва да е създаден с чувсто, умисъл и за потребителя. Трябва да се помисли, как ще бъде възприет от клиента, какво ще го накара да го ползва пак, дали да е Давид или Голиат в съответната си сфера, как да тренираш потребителите си да правят това или да не правят онова.

Не казвам, че продуктивността(performance) не е от значение, напротив, един продукт трябва да съчетава и двете, но по-вероятно е удобния да надделее над неудобния, продукт от ада, който обаче е 10 пъти по-бърз.

Каква е идеята ми, ясно ми е, че няма да се събудя един ден и да си кажа, еми аз съм баси програмистта, най-великия съм, НЕ, всеки ден е шанс за нещо ново, ще си чета книжки за разработка на софтуер, ще си чета за какво ли не, ще се опитвам да порастна, ще продължи да ми пука за творенията ми и ще продължа да ги пиша с кеф.

Факта, че не съм най-добрия програмист в курса(а и въобще) ме дразни, но заспивам вечер с утехата, че половината мислят JS за изтривалка за обувки. Сори маняци, но това не е моя път. Незнам какво ще съм след 20 години, нито след 5, обаче знам какво ме кефи и какво искам да правя.

А ако някой, някой ден ми каже, че не съм програмист щото не пиша най-ускорения код(стана ми любима дума ускорен код), ще му каже да си е*е майката, любезно разбира се, защото е 100 пъти по-важно да пишеш добре структуриран и четим код, отколкото едноредово решение на perl. (освен ако не таиш желание да просълзиш програмистта който ще работи над него след примерно година).

Просто искам да кажа, но с много думи и никак просто, че искам да създавам уеб апликации. Това е.

ПП: Това не значи, че не се опитвам да пиша хубав и ускорен код, просто значи че предпочитам на мен да ми е приятно да пиша софтуер. Доказано е че е по-евтино да си подмениш сървъра отколкото да си платиш на програмист да ти оптимизира софтуера.

Освен това си поставям за личен milestone, да се запиша за няколко състезания. и да се опитам да напиша некой programmer пост освен този.

ПП2: А университета си е университет, вместо да оплаквам всичко свързано с него(сори Мишо това си ти), аз се опитвам с минимални усилия да мина предметите които ме дразнят, и да обръщам специално внимание на това което ме интересува. И да, преписвам често, но винаги съм прочел и разбрал материала, просто мразя да уча наизуст.  И за БОГА 21 век сме, престанете да преписвате от листи навряни в панталона.

ПП3: Не ме е срам, че не мога да назова 9 различни вида дървета.

А сега какво остава, да изляза от дупката която сам съм си изкопал и да полетя из програмистките облаци плъзгайки се по две релси с рубина на знанието в ръка.