Но да се върнем обратно от лиричното отклонение. Празнувах Centum Cervesius. Може би не по традиционния начин в Храбрино, но съм склонен да вярвам че защитих честа си (доказателства по-надолу).

Бидейки по-старателен от обикновено реших да отделя момент за да направя нещо стойностно в Мюнхен, нещичко и за вас. Какво направих, водих си записки.

• Paulaner Weissbier
• Spaten hell vom Fass x4
• Augustinerbrau Helles x9
• Jägermeister – ликьор който ти дават след 5-тата бира мисля.
• Mailbock x5 – определено най-хубавата бира, която съм пил. Произвеждана от локална пивоварна slash кръчма само през месец Май, силна и пивка, леко сладка божественост.
• Beerliquor – вървеше след 5-тата с горната
• Spaten Dunkel
• Sternbier x3
• Gosser Zwickel
• Budweiser – ама истинския, а именно Чешкия
• Hacker-Pschorr Helles
• Franziskaner Weissbier
• Warsteiner – в самолета на обратно, последна.

Напълно възможно е да съм посбъркал някоя друга буквичка или думичка, но като цяло това е всичката течност, която съм консумирал през тези 7 дни +- няколко чаши оранжада.

Няколко мои думи за града. Не няколко, ами две.

Първо всичко е спретнато. С широките си булеварди и зеленина отвсякъде ми напомни изключително много за Пловдив. Чаровно, приятно и чисто.

Второ всичко е уредено. Градът има невероятна метро система, дори две с може би над 15 линии които обслужват населението толкова добре и бързо, че не бих си помислил да пътувам с нещо различно от метро, ако живеех там.

Всъщност може би с колело, такава култура са си развили хората, че няма тротоар без лента за колоездачи, а те самите са много агресивни и не прощават ако случайно им стъпиш в лентата. Около нашата групичка, предвид че не сме им свикнали нон стоп се чуваше бибипкане от недоволни въртачи на педали, в добрия смисъл на думата.

Градът, освен това, е и пълен с имигранти. По улицата ни заговаряха българи, в съблекалнята на магазин от съседната кабинка чух „Бате мани тая грозотия, взимаме белата“, прибирайки се покрай клубове чувах дива чалга, удуващо не българска. Изобщо доста краища на света се бяха събрали.

А когато ми казваха, че немките въобще не са дебелите бизони, които си представях не вярвах. За щастие се оказа, че греша. Незнам дали постоянното колоездене е виновно, или понякога разхлабващата бира и люти ястия, но беше пълно с красиви жени. ( Или поне аз ги намирах за такива, имаше спорове тук там)

Чаровни преживявания бяха и 3-те разходки с sight-seeing, които направихме. Първата бе из Мюнхен и 4-те главни улици, които са построени от преди незнам си колко години, от незнам си кои Лудвиг II, който пък бил леко ку-ку, ако не той, поне брат му Ото. Интересното за тази такава разходка бе, че групата се возихме и реално управлявахме всеки по един Segway. И да, може да си мислите, че това е най-гейското превозно средство, но се оказа невероятно забавление.  А освен това и видях сърфисти, по-средата на Мюнхен. Ни моиш повярва, а?

Втората такава разходка бе из Herrenchiemsee, замъкът построен на остров в езерото Чимси. Като разходката включваше тур на този замък, построен по-подобие на Версайския Дворец, както и две раздходки с лодки, от и до самия остров. На едната за пръв път видях лебед. Можете ли да си представите.

Третата пък беше в Залцбург, Австрия. Страхотно курортно градче, запазило себе си. Интерсна бе разходката и историята зад раждането и къщата на Моцарт, макар и да я знаех.

И така, малко по-малко и неустетно(е неусетно след като свършихме с работата) дойде събота с малко шопинг из магазин на Jack&Jones а след това и неделя, неделя с полета и обратно у дома.

Сигурен съм, че след няколко дни ще събера малко снимков материал, който най-вероятно ще публикувам из фейсбук, който няма честа да ми има профила може да го намери на http://www.facebook.com/lovebeer.

До скоро, и ви пожелавам, да не ви се случва да ви обслужва виетнамка в Мюнхен. Over and out.

А и с всичко останало.

Когато обаче започнете да публикувате от там, това е знак, че сте загубили всякакво достойнство.