Случки

Блуждаете из категория Случки.

The Hit

февруари 23, 2007 в Случки | 9 отзива

Един обикновен ден.
Болен съм и по принцип не ходя на училище, но реших днес да ида за 2-ри и 3-ти час за математиката, а и да си взема стипендията. Не успях да ида за 2-ри, отидох за 3-ти.
Както и да е, взех стипендията, отидох в Сенди, бих Петко на билярд, бих на джаги, паднах на джаги, дразних се с Алф, обикновените неща.
По интересно беше по пътя за вкъщи, видях Румяна от стария клас и и помахах, и се загледах в приятелката и.

Изведнъж чух трясък и ми притъмня пред очите, оказа се, че съм шибнал с глава пътен знак!

Сега 15 мин след случката, седя и ви пиша с надеждата да не стане цицина.
Живота е гаден, а пътните знаци – коварни!

The rest.

февруари 15, 2007 в Мисли, Случки | 6 отзива

Неочаквано, плана ми да се огранича от компютъра за няколко дни стана реалност, даже без да искам.

Преди 5 дни се събудих, за да открия, че компютъра ми не бачка. След 3 години нон стоп работа и никакво изключване, захранването ми се беше скапало.

Тези 5 дни бяха много интересни и пълноценни, и съм много доволен.

А вчера след като най-накрая си взех компютъра. Първо разбрах, че мрежата на Комнет не работи, след това като заработи открих, че ми е изтекъл интернета.

Едва тази сутрин се свързах с така болезноно нужния ми интернет.

Открих, че съм и болен. Гадно, нали?

Вчера беше 14 февуари. Ден изпълнен с емоция и обикаляне на центъра, неколкократно.
От сега нататък знам, че на празници се правят резервации. Няма да понеса при следващото излизане да обиколим целия център 2 пъти преди да решим да идем до плажа на Самбата.
Не, че казвам, че не съм си прекарал хубаво, просто разходката ми дойте в повече като се има предвид, че бях обиколил центъра и морската наобяд.

Ама голяма работа, нали си прекарахме хубаво, не съжалявам!

Коледното шоу!

декември 18, 2006 в Мисли, Случки | 13 отзива

Не, не мога да повярвам, най-тъпото коледно шоу е последната ми година в ПМГ.

Да, Зарко, да, Цетка, и аз трябваше да остана вкъщи като вас. Уви, аз съм тъб и дебелоглав и отидох, с надеждата, че
може би този път няма да е толкова зле, няма да съм толкова разочарован!

Първо традиция бе, г-жа Тагавова да открива мероприятието, този път бяха 2 дебелани от незнам си кой си 7 или 8-ми клас. Опитваха са да направят скеч, уви само двете са разбираха. След това няколко закръглени запяха, затанцува, залетяха, показа се една Снежанка, която беше 4 пъти по широка от сами Дядо Коледа, раздаваха играчки за елхата като подараци в томболата.

Бях на косъм да се самоубия с шала си, от цялото даскало явно бяха провели конкурс за ДЕБИЛИ – големи и малки, широки и широки.

Изумен съм как едно така интересно шоу (преди 4 години) се е превърнало в един фарс, в който на който му щукне отива да пее и танцува. Направих 2 снимки, но веднага ги изтрих, защото не бих могъл да понеса тази гледка отново!

ПП: Водещите бяха блондинки, които се опитваха да разказват вицове за такива и да се правят на тъпи, което им се отдаде много повече от необходимото.

Изпита.

ноември 30, 2006 в Случки | 10 отзива

Ще започна от самото начало.
След 12 часов сън, се събудих в 8:30. Да в 8:30, снощи си легнах точно в 8:30. Съответно алармата ме събуди в 8:05, след 9 мин. звънна пак, след още 9 пак и в 8:30 вече практикувах отваряне
на очи. А именно първо отваряш едното око, свикваш с
светлината, след това го затваряш и правиш същото с другото, а накрая отваряш и двете. Бързо избягах и праснах 2 глътки сода за да се събудя кат хората.

Прочетох си набързо теорията в тетрадката, пих половин кафе, прегледах си блог-а и се качих в едно такси,което се оказа СТИЛ, никога повече. Таксиджията беше типично село, огромен шкембак, небръснат и чоплещ семки, но поне караше хубаво.

Пристигнах в 9:25, в 9:30 вече бяхме седнали с Зарко и чакахме да дойде изпитващия заедно с останалата група. След 5 мин. влезе един тип, ухилен и каза „Ко ма гледате се едно съм изпитващ?“. Оказа се, че това е помощника. Към 10 без 15 се появи и едно костюме с куфарче, което в последствие се оказа изпитващия се. Започна да ни вика един по един, учудващо моето име го позна от първия път, но Зарко беше прекръстен на ЗОРКО ( Страшния поглед ). Забавно нали ?

Много забавен бе помощника,който имаше да напише три числа на дъската и направи 4 грешки. Първо обърка номера на изпитващия ли на какво, 2 пъти, а след това написа, че изпита започва в 10:05 и свършва в 11:45 !? Иди го питай защо ще решаваме 2 листовки за повече от час и половина.

Самия изпит беше глупав, за 5 мин почти всички привършиха. Интересно беше, когато с ЗОРКО тръгнахме да търсим кафе, стигнахме до китайския в Изгрев, където според него на втория етаж имало такова, ама така и не разбрахме как се стига, така че хапнахме по един хамбургер.

Забавно беше когато се появи Киро (Брадата) и без да ни каже дума, макар да се обади на другите, влезе при изпитващите. С Зарко бързо се уговорихме, ако излезе и ни погледне накриво, черта и дим да няма.

За щастие, той излезе и без да се обади (отново), тръгна на някъде. Което значеше, че сме си зели изпита, тоест ако не бяхме щеше да ни убие.

Следствие : Чувствам се добре

Серж и фекалката.

ноември 23, 2006 в Мисли, Случки | 15 отзива

Искам да споделя какво ми се случи една лятна нощ в Самбата.

Моля, имайте предвид че може да загубите апетита си.

Беше една хубава вечер, беше ми скучно вкъщи, така че реших
да посетя съседа Калин (a.k.a. ALF) на работното му място.
Той работеше в Самбата като барман – нощна смяна.
Пристигнах някъде около 11 и седнах на бара. Говорихме си и пихме биричка, докато около в три видяхме нещо като цистерна и Калин ми каза да влезем вътре. Съгласих се бързичко и не попитах за какво става дума.

След няколко минути го питах защо сме влязли, а той ми обясни, че щяло да мирише. Което събуди съмнение в мен. Огледах се и забелязах че цистерната беше хакнала една тръба в една дупка до кенефа на плажа. Не можете да си представите удивлението ми, когато осъзнах какво съм видял.

„ЛАЙНОВОЗ, ЛАЙНОВОЗ!!!“ – изкрещях превъзбудено. За пръв път в живота си, виждах лайновоз. Голяма му тръба смукаше ли, смукаше лайната срани цял ден под жаркото слънце. Представих си как лайната се изкачват едно по едно, като в детските с големи издутини по тънка тръба.

Малко по-късно, ме озари друга идея. Спомних си за плановете, които кроихме с баща ми за най-гнусното оръжие на света – Говномета™.

Прилагам чертожни планове.

Single Image

А какво ще се случи ако се докопам до говномет и лайновоз?

Щe да летят лайна.

По-нови публикации »