За всички вас, които си мислите, че поезията е далеч от вас. Онова противно нещо, което са писали хората, когато са нямали интернет.

Е, аз от няколко месеца следя блога на Стефан Иванов. Съответно реших да се зарадвам и с книгата му Списъци. Не съм най-запаления читател на поезия, дори напротив, но силно препоръчвам това четиво – приятно е, реално е, близко е, от наш съвременник е.

+ Любимата ми негова публикация – щракни_ме_за_екстаз.

Поздравяваме Вержини Ованесян с оригиналното й есе  “Компютърът на бъдещето“. Тя успя да докосне онази част от съзнанието и душата ни, която почива някъде там и мисли по-често  за настоящето отколкото за бъдещето.

Малката ми сестричка участвала в конкурс за есета с тема „Компютърър на бъдещето“, въпреки че не ме е послушала като и казах, че ще е същият, съм горд с нейното творение.

Добро четиво е, ще се радвам да го погледнете!

Това момче бях аз, и по това време нямаше фейсбук, нямах дори компютър вкъщи.

Запълвах празните минути с Cartoon Network и мачове на игрището зад блока. Не беше като сега, всеки да е киноман, да следи всички нови филми, да може да обсъди кое качество на новия блокбъстър си заслужава гледането, да има мнение за всички филми, да е изгледал 100000епизода сериали и в всеки момент за скука, просто да пусне поредния…

Не, тогава си скучаехме. Чиста, здравословна скука запълваше ежедневието ни и понякога дори ни караше да правим интересни неща.

Но се отклоних малко, бидейки дребен и любитен, ми стана много интересно заниманието на родителите ми, да четат книжки привечер. Съответно след известно врънкане, баща ми ми връчи „Котешкото лице“ на Клифърд Саймък.

И богу ми, кой да знае, че книжката била толкова интересна.

Не вярвам, че родителите ми въобще очакваха да чета толкова много, живеейки в общество в което вече четящите бяха малцинство, дори преди 10-12 години. Дори няма да го сравнявам с днешни дни и хилядите малоумни реализации в киното.

Вече лапе с мечти и книжка в ръка, започнал от хубавата класическа фантастика, реших да покорявам нови хоризонти, залутах се в модерното за времето фентъзи на Толкин, Пратчет и др, като фаворит ми стана Урсула Ле Гуин.

Нарочно не включих Роджър Зелазни, тъй като той е абсолютен „маняк“. Неговата „Хрониките на Амбър“ съм ги чел около 11 пъти, изгубих бройката в някакъв момент.

Имах си моментите с трагикомичния Асприн, и разбира се не минах и без J.K. Rowling, кой не е чел за Хари.

Последната година, две преминах през Коелю, Габриел Гарсия Маркес и се завърнах накрая към класическата фантастика на Азимов, Резник, Кларк и стотици незнайни автори с малките разказчета в малките книжки от библиотечка фантастика.

А какво се случи вчера, Петко ми предложи да разгледаме книжките на Славейкото пазарче. Бях леко предубеден, но окото ми се спря на книжка на Саймък, и погледнах колко струва. Цял щанд на една цена.

5 ЛЕВА!

Да, бе…

Книги, които никъде не можеш да намериш, книги които отдавна не се издават, редки издания – 5 лева!

Ставам им редовен клиент, и ако си от 3-мата човека които следят блога ми и освен това четат, ти препоръчвам да станеш и ти.

и гнойни пъпки от там си хрусни.

Налапай пишката и другите такъми,

и недей да бъркаш с пръст в гъза ми.

——————————–

Карам, карам колело,

насред пътя ми лайна,

ту наляво, ту надясно,

баш в говното прясно.

——————————–

Гъза си с рози накичи,

лайното ти да не личи.

——————————–

Дрисках дълго под върбата.

С клон забърсвах морен гъз.

Жадно гледах как лайната

Бавно тънат в мека пръст.

——————————–

Горещите ти устни пак са солени

навярно пак си правила минет.

Но аз ще продължавам да те шибам

понеже съм простак, а не поет.

Какво добре знаете, обичам честичко да чета книжки. Днес искам да ви запозная с един от любимите си автори (естествено) Робът Лин Асприн. Както предполагам дори не подозирате за съществуването му ( освен ако не съм ви разказал лично), но точно затова и пиша.

Робърт пише помалко научна фантастика и фентъзи, а книгите за които го харесвам са поредичката „Митични Приключения„. Започната от незабравимата „Още един прекрасен мит“ и все още недовършена.

Преди около 7-8 години за пръв път прочетох тази прекрасна книжка, която се разказва за един злопоук чирак на име Скийв. Та той мъчейки се да запали една свещ с мисълта си влиза в спор с учителя си Гаргин, който пък за да му покаже какъв е майстор решава да призове Демон от друго измерение. Всичко добре, но не щеш ли посредата на ритуала в къщата влиза убиец и застрелва Гаргин с арбалет, който пък умирайки го изпепелява с пръстена си.

Какво се получава : Скийв скрит в ъгъла на четири крака, квичащ като прасе пред заколение, 2 трупа и един зеленолюспест демон с жълти очи и огромна усмивка!

Тук започва историята за приключения на Скийв, в интерес на истината този Демон, всъщност не е демон а дименционален пътешественик(съкр демон), което пък значи страстващ из измеренията. Има много измерения и магьосниците могат да пътуват през тях. Името на нащия зелен приятел е Аахз и той се отличава с безмерна злоба и афинитет към състоянието(типичен арменец).

Той и бившия майстор на Скийв, Гаркин, всъщност са приятели и си погаждат номера, но този път Гаркин преди да умре лишава Аахз от магическите му способности и го оставя на забутаното измерение Буна с неук чирак, да се справи с зъл магьосник който крои планове да покори измеренията!

Стила на Асприн се отличава с това, че Скийв не знае абсолютно нищо, а пътуващите из измеренията са добре запознати с текущите проблеми и фарсове на обществото, така Робърт вмъква всекидневни проблеми пред неопитните му персонажи. Освен това всяка глава започва с така наречените „лъжецитати“, които са мисли, въобще неприсъщи за хората от които уж са.

Ако ви е харесало моето ревю, а и да не ви е харесало, горещо ви препоръчвам да прочете поне една книжка. За жалост в българия са излязли само четири книги и то доста отдавна, че да се намерят по книжарниците (макар че, ако опитате сигурно ще ги намерите).

За ваше улеснение ги намерих в един архив на английски.