Мисли

Когато един ден се събудиш и откриеш, че често имаш проблеми, а именно често пиеш и по много, винаги гледаш влюбените и рядко си такъв, имаш разправии с колегите на работа, университета върви зле, все си скаран с родителите си, дотата върви зле.

Е тогава ще разбереш, че нещо не е наред. Няколко дни по-късно когато на приятелите ти им омръзне да слушат как държавата / съседа / лектора / университета / колегата и общо взето живота ти го слага после различен ъгъл всяка нощ ще ти теглят майната. Е, не всички разбира се, някои също са мрънкалници, но тогава надявам се ще усетиш, че проблема е в теб.

Да, онова чувство, че не влагаш всичко от себе си е истина. Да, може би си сгрешил. Да, вероятно се чувстваш зле. И вместо да чакаш света да забрави и отново да имаш шансове за фиаско спри за момент.

Извади ключовете и отключи сейфа където преди години скри самоуважението и топките си. Закрепи ги на правилните места и изправи гърди. Сега се огледай. Ако не се намираш в стая с розови плюшени тапети и около 446 мъжки гумени атрибута в предградията на Бейрут, значи не всичко е загубено.(разбира се, ако това не те притеснява то тогава пиши да те свържа с един приятел от Пловдив с който ще си паснете)

Сега намери нещо, което обичаш и го прави. И спри да ни занимаваш с глупостите си.

С каква мелодия се будите?

Аз лично започвам деня си с Manowar – Death Tone. Открих, че рева на мотор рано сутрин помага за успешното ми отлепяне от леглото(не че лепне). Готино е да се заредиш с енергия слушайки песни или както казва Барни „psych up“.

Пропуснах да оценя промяната у себе си и по коледа, и на рожденния си ден.

Сега обаче чувствам, че момента е дошъл.

1. Намерих си квартира. И съквартиранти покрай нея. След 2 години странстване ще дружа с „приятели“. Cool, ain`t it.
2. Наедрях леко и е страхотно!
3. (пре)Открих рока и караокето.
4. Вече редовно унижавам хора на джага в Строежа.
5. Открих, че е супер да кодиш с приятели и станах редовен посетител на хакатона както и на sofia.rb.
6. Научих се да пускам пералнята(I knoooooow?!?!?!).
7. По-рядко си мълча за каквото и да е, по-гот е да те мразят и да си прав, отколкото иначе.
8. Намразих всички „социални мрежи“ или по-точно как превръщат всички в тролове. Вярвам само в Google Reader и Last.fm.
9. Открих щастие в работата си.
10. Влюбих се в спокойния живот, а именно четвъртък – Тукан, петък – Бордо, събота – Строеж. Какво да не му харесаш?
11. Личното ми ПеЦе гордо ползва Fedora, което въобще не значи, че отритвам MS.
12. Още по-гордо развявам двете(трите) си нови гривнички.
13. Вече никога не „хейтя“ просто ей така. Ако имате съмнения попитайте, абсолютно способен съм да се аргументирам.
14. Вече незнам не зная от колко години чакам брадата ми да достигне желаната гъстота и покритост.
15. Чакам да ми свършат запасите от сушеница и луканка вкъщи за да се пробвам да изпостя малко. По препоръка на skanev. (До тук, това е най-фиктивната точка от всички)
16. Може да се каже, че вече знам за какво пиша тук. Може да се каже обаче и че все още не знам за какво пиша тук.
17. След година и половина програмиране, все още не го мразя?! Take that programmer father of mine.
18. Ако сте стигнали до тази точка, значи наистина сте герои. БРАВО!

Винаги съм се забавлявал на малките неща и на хора, които намират начин да ги оценят. Друг е въпроса, че са ми още по-забавни след приятна вечер и недоспиване.

Но колкото и да се забавлявам на тези така чаровни детайли, често успявам и да се изнервям на подобни, малкички неща.

Нека се върнем стъпка назад – „person“ идва от латинското „persona“, което значи маска, а именно всеки има маски и ползва различна в зависимост от това дали и с кой контактува в момента. Държиш се по един начин с майка си, по друг с баща, по трети с близки приятели, по друг с непознати.

Логично е да предположим, че на близките си държиш най-много и не би ги наранил. Съответно „грубите“ маски ползваш за непознатите, тези на които не дължиш нищо и не цениш.

Сега, това може и да звучи добре, но съм открил, че въобще не е така. „Добрата“ си маска държиш пред непознати за да не се „излагаш“ пред хората, а към близките си позволяваш да ползваш „лошата“, защото са ти близки и ще разберат. Прост пример – ако си уговорил среща с някой които познаваш от скоро си навреме, обаче ако се събираш с приятели на заведение закъсняваш 2-3 часа.

Опитвам се да държа маските в правилния ред или поне да не бъда груб с близките си, но след някое малко дразнещо нещо го правя и въобще не ми харесва. Не вярвам, че не съм достатъчно толерантен и търпелив, просто когато се случва съм предварително готов да съм гаден, а не би трябвало.

Това явно е лично мой дефект(и на доста други, де), но нямам идея дали социалните норми са го породили или сам съм си виновен.

В заключение, не hate-вам обществото, смятам, че трябва да си има норми, I don`t want to fuck the system.

Мисля, че трябва да обръщам повече внимание на близките си.

И ще бъдa better, faster, stronger.

Искам да ви кажа нещо,

На всички вас, които не ползвате интернет активно от онзи момент преди 3 месеца когато открихте facebook.

На вас, които намирате 90% процента от хората в нета за тролове, не понасяте банални глупости.

На вас които, не намирате за задължително  да имате изтъркан цицат от филосов на mood-а, не четете новините от арена и замунда(и то случайно).

На вас, които си имате представа какво е RSS,  не гледате телевизия, наистина сте трили абонати от кой да е friend лист, дори го правите редовно.

Исках да ви кажа, I SEE YOU, even though you hide.