Всякакви!

Първо, не искам да съм част от диспута Св. Валентин vs Трифон зарезан. Вчера не ми се празнуваше нито едното, нито другото.

Прекалено съм учуден обаче, как собствениците на кръчми си мислят, че вчера някой ще празнува Св. Валентин при тях. Кръчми в които се лее ракия, кънти дива чалга от 95-та, въртят се хора(като хайдушко примерно), а от ъгъла някой гледа Disco Very на плазмата.

Защо тези кръчми са увити с розови гирлянди и балони във формата на сърчица хвъркат наляво надясно, не знам.

Защо циганка и мъж с руса перука се опитаха да ми вържат червен конец на ръката, също не знам.

Защо на масата не ме чакаше потна бутилка мастика вместо балон с хелий закрепен за тобичка с камъчета, не знам.

Защо не таргетираха другия празник, който О, изненада е точно това, в което Е кръчмата, пък въобще не знам.

Е, не съм собственик на кръчма, може би така се „правят пари“, отново не знам.

Послепис : Вземи това, кьофтак. Не знам! :) 10q very much indeed.

Винаги съм си мислел, че съм рязък и рядко толерантен. Че знам кой съм, какво обичам и какво мразя.

Оказва се, че не е така. Оказва се, че нямам желание да съдя и коментирам каквото и да е било. Че мразя да слагам хора под общ знаменател. Мразя тесногърди хора отричащи всичко крачка извън зоната на комфорта. Мразя да не харесвам, защото не знам. Е може би изпитвам малко (доста) неприязън към всеки, който отрича непознатото без грам уважение и аргументи. (Говоря за linux, microsoft, apple хейта наляво надясно, оууууу)

Дори се мразя, защото все още не харесвам неща само защото са популярни.

Което пък е друга интересна тема. Ненавиждам масовките, филми за масите, заведения за масите (поп-фолк-клубове-още-наречени-ебня-лелина-чалгова), поп музика и всичко, което се прави за кретена.

Обичам да дам 10 лева за нискобюджетен филм в Дом на киното, отколкото да ида в мега-сити-фън-за-батковци-център-с-7Д-кино за 8. Предпочитам да отделя 20 минути подготовка и да чакам седмици да дойде поръчката с тютюна за да си направя наргиле, отколкото да пуша ежедневно цигари. Обичам да се кефя на музика, която не пускат по радиото и в дискотеката. Харесва ми да не си губя времето с нещо-от-замундата, ами да не ми стига времето за нещата, които обичам. Или както казва Betty Draper „Only boring people get bored“.

И мразя това, че понякога отбягвам неща, които са поп, само защото са поп. Склонен съм да вярвам, че почти съм се отърсил от този грях, но все още съм undecided за Lady Gaga, каквото и да ми говорите.

Започнах да губя прекалено много време из facebook.

Независимо, че не играя игри, не правя тестове, не си пиша в чатчето, не инсталирам никакви приложения, не коментирам често и т.н. пак губя време.

Единственото което обичам да правя е да бъда леко саркастичен и да споделям някой от нещата от reader-a си и там. И въпреки всичко пак се усещам, че непрекъснато го проверявам. И предвид, че онзи ден се замислих за социално самоубийство реших да направя нещо малко по-скромно.

Седмица без него. Днес поверявам профила си на сестра ми и след седмица ще се върна.

Или не.

„Помогни си сам, за да ти помогне и Бог“  или „Свърши нещо и благодари на някой друг, че си успял“

Факт е, колкото по-ентусиазиран си, колкото повече вършиш неща, толкова по-лесно е да откриеш благи и приятни облаги, за които си виновен ти.

Защо? О, не драги, не е късмет. Всичко е математика(вероятност), колкото по-активен си с толкова повече неща ще се срещнеш.

Живота е като таблата, всичко е добре(или не) премерен риск. Съдбата може и да изглежда, че обича смелите, когато успяват. Но ти се кефиш само когато се провалят.

А когато не успяваш ти, дори майка ти е виновна, че те е родила.

Мечтая за свят, освободен от тази така типична злоба.

Днес, драги ми Бохосе, ще ти обясня как виждам аз света.

Защо сега?
Защото за пръв мисля, че съм в състояние да го формулирам.

Искам да разбереш, защо всеки ден е прекрасен, защо всеки човек е прекрасен, защо всяка музика е прекрасна, защо дори ти, Бохосе, си прекрасен.

Но нека се върнем стъпка назад. Кой си ти, човек с мечти, човек с разбирания, човек, който знае или не, какво иска и какво обича. Човек готов да брани себе си. Всичко това е прекрасно, всеки има нужда открие себе си, да намери начин да се понася, неща които му доставят удоволствие, неща с които да се заобгради
и неща, които да му стигат.

Всичко е хубаво, но всъщност е капан – изграждайки това свое гнездо, често забравяме, че може би не сме винаги прави, че има цял свят пред нас и може би сме изгубили посоката си. Тъпчем на едно място, слушаме един тип музика, харесваме един тип жени, ползваме само еди-коя-си операционна система, смятаме, че киселото мляко на баба кърти всички други.

Истината е друга, в всичко, което можеш да се сетиш има смисъл. Всичко е с цел, и от всичко можеш да научиш нещо ново и може би да порастнеш мъничко. Всяка музика има чар, всяка жена е красива, всяка кухня крие изненади, всяка ОС трикове и благинки.

Да, не е добре, да си путьо, който не може да вземе решение за нищичко.  Но е още по-зле да си хуйо, който не може да приеме, че греши, дори и частично. Решението е, не да избереш някой от вариантите просто ей така за да не си капо, не напротив, всичко което правиш трябва да е с желание, хъс и кеф. (щрак) Трудното е, когато си толкова зарибен, да дадеш по минутка внимание и на алтернативите.

Винаги се съмнявай във всичко, особено собтвените си решения.
Никога обаче, не допускай да не си на 110% в каквото и да правиш.

Надявам се, Бохосе, че не съм ти дотегнал и че не съм прекалено банален, но живей спокойно, навярно един ден ще спра да се опитвам.

Ти ме познаваш (ако ли не, много си изпуснал).

Често се сблъквам на работа, и не само, с хора които ме дразнят и явно са малоумни пишкосмукачи. И бидейки критичния гъз, който съм, не мога да се сдържа и се ядосвам. На тях че са кретени, а отскоро и на себе си, че им се връзвам.

След като чух много, много хубави думи из openfest-a за колеги, които се сблъскват с подобни хора, било то клиенти или не, научих друга гледна точка, а именно – да си помагащ и търпелив.

Отсега нататък вместо да се опитвам да завра нищожествата в миши гъз, ще се опитвам да мисля, че имат само нужда от насока и ще се оправят. Ще се опитвам да помагам на хората. Ще им правя добро без да очаквам катвото и да е в замяна, и ще се надявам, че един ден ще се върне.

Всичко звучи супер, нали? Как се навих?

Много просто – сигурен съм, че крещейки и нареждайки ще им въздействам много по-малко отколкото, ако ги накарам да се чувстват жалки и гадни бидейки добър.