Change

ноември 11, 2009 в Мисли, Програмистки страсти | Уно отзив

В началото те е страх, после минава.

Знаеш, че това е пътя, че туй то нещичко, абе требе да го свършиш.
Ама все отлагаш, защото малко или много ще доведе до проблеми, разнообразие. Ще се наложи да излезеш от гората и да си поблъскаш главата срещу чужди такива.

Понякога рано, понякога късно, понякога никога(да де, дано някога) ще го свършиш.
Ще се наложи,

да загубиш нещо,
да преживееш нещо,
да забравиш нещо,
и понякога да спечелиш нещо.

И привсе всички лайна, които може да ти се стоварят на главата, може би, само може би, е идейно да продължиш напред. Защото сигурно си заслужава. Сигурно е напълно възможно да не забелязваш половината от хубавите неща, които ще ти се случат. Сигурно да изоставиш малкото си островче за да живееш на по-голямо с повече банани и портокали е готино.

Пък и не искаш да си олигофрен, който живее цял живот самичък на малкото си островче, нали?

ПП: Това е текст, описващ живота ми като софтуерен инженер програмист.

Споделете :
  • Digg
  • Sphinn
  • del.icio.us
  • Facebook
  • Google Bookmarks
  • De.lirio.us
  • Technorati
  1. Gal’s avatar

    Gal on ноември 13, 2009 в 11:03 am

    Дълго време придавах прекалено много смисъл на израза „островен човек“… но в крайна сметка разбрах, че това не е начин на живот, а просто фаза…

    А дали тази фаза продължава ден, два, години или пет зависи от умението на човек да преодолява себе си… и да регенерира бързо :)

    В заключение нещо гениално, което току-що ми хрумна: острови потъват, направи своя континент! :)