Драги ми Бохосе.

Днес, драги ми Бохосе, ще ти обясня как виждам аз света.

Защо сега?
Защото за пръв мисля, че съм в състояние да го формулирам.

Искам да разбереш, защо всеки ден е прекрасен, защо всеки човек е прекрасен, защо всяка музика е прекрасна, защо дори ти, Бохосе, си прекрасен.

Но нека се върнем стъпка назад. Кой си ти, човек с мечти, човек с разбирания, човек, който знае или не, какво иска и какво обича. Човек готов да брани себе си. Всичко това е прекрасно, всеки има нужда открие себе си, да намери начин да се понася, неща които му доставят удоволствие, неща с които да се заобгради
и неща, които да му стигат.

Всичко е хубаво, но всъщност е капан – изграждайки това свое гнездо, често забравяме, че може би не сме винаги прави, че има цял свят пред нас и може би сме изгубили посоката си. Тъпчем на едно място, слушаме един тип музика, харесваме един тип жени, ползваме само еди-коя-си операционна система, смятаме, че киселото мляко на баба кърти всички други.

Истината е друга, в всичко, което можеш да се сетиш има смисъл. Всичко е с цел, и от всичко можеш да научиш нещо ново и може би да порастнеш мъничко. Всяка музика има чар, всяка жена е красива, всяка кухня крие изненади, всяка ОС трикове и благинки.

Да, не е добре, да си путьо, който не може да вземе решение за нищичко.  Но е още по-зле да си хуйо, който не може да приеме, че греши, дори и частично. Решението е, не да избереш някой от вариантите просто ей така за да не си капо, не напротив, всичко което правиш трябва да е с желание, хъс и кеф. (щрак) Трудното е, когато си толкова зарибен, да дадеш по минутка внимание и на алтернативите.

Винаги се съмнявай във всичко, особено собтвените си решения.
Никога обаче, не допускай да не си на 110% в каквото и да правиш.

Надявам се, Бохосе, че не съм ти дотегнал и че не съм прекалено банален, но живей спокойно, навярно един ден ще спра да се опитвам.