Някъде около шест сутринта е.
Слънцето едва, едва се показва на хоризонта, седя, вдигнал краката на оградата, питие в ръка. От всички сме останали едва трима, четирима, полузаспали приятели. Двеста метра отвестни скали ни делят от морето, светлината от маяка вече едва се забелязва, а лодките долу шават наляво надясно и хвърлят мрежи.
Спокойствие, тишина, лек бриз, питие, приятели – идилия…
Бил съм там, и в момента само за това си мисля…
ПП: И този път без магарешки бодили Недев!
еееххеее
фана ме малко яд, че ме е нямало =)
Увлекателно, нали ?:)
indeed =)