A new kind of EVIL.

Ти ме познаваш (ако ли не, много си изпуснал).

Често се сблъквам на работа, и не само, с хора които ме дразнят и явно са малоумни пишкосмукачи. И бидейки критичния гъз, който съм, не мога да се сдържа и се ядосвам. На тях че са кретени, а отскоро и на себе си, че им се връзвам.

След като чух много, много хубави думи из openfest-a за колеги, които се сблъскват с подобни хора, било то клиенти или не, научих друга гледна точка, а именно – да си помагащ и търпелив.

Отсега нататък вместо да се опитвам да завра нищожествата в миши гъз, ще се опитвам да мисля, че имат само нужда от насока и ще се оправят. Ще се опитвам да помагам на хората. Ще им правя добро без да очаквам катвото и да е в замяна, и ще се надявам, че един ден ще се върне.

Всичко звучи супер, нали? Как се навих?

Много просто – сигурен съм, че крещейки и нареждайки ще им въздействам много по-малко отколкото, ако ги накарам да се чувстват жалки и гадни бидейки добър.