Винаги съм си мислел, че съм рязък и рядко толерантен. Че знам кой съм, какво обичам и какво мразя.
Оказва се, че не е така. Оказва се, че нямам желание да съдя и коментирам каквото и да е било. Че мразя да слагам хора под общ знаменател. Мразя тесногърди хора отричащи всичко крачка извън зоната на комфорта. Мразя да не харесвам, защото не знам. Е може би изпитвам малко (доста) неприязън към всеки, който отрича непознатото без грам уважение и аргументи. (Говоря за linux, microsoft, apple хейта наляво надясно, оууууу)
Дори се мразя, защото все още не харесвам неща само защото са популярни.
Което пък е друга интересна тема. Ненавиждам масовките, филми за масите, заведения за масите (поп-фолк-клубове-още-наречени-ебня-лелина-чалгова), поп музика и всичко, което се прави за кретена.
Обичам да дам 10 лева за нискобюджетен филм в Дом на киното, отколкото да ида в мега-сити-фън-за-батковци-център-с-7Д-кино за 8. Предпочитам да отделя 20 минути подготовка и да чакам седмици да дойде поръчката с тютюна за да си направя наргиле, отколкото да пуша ежедневно цигари. Обичам да се кефя на музика, която не пускат по радиото и в дискотеката. Харесва ми да не си губя времето с нещо-от-замундата, ами да не ми стига времето за нещата, които обичам. Или както казва Betty Draper „Only boring people get bored“.
И мразя това, че понякога отбягвам неща, които са поп, само защото са поп. Склонен съм да вярвам, че почти съм се отърсил от този грях, но все още съм undecided за Lady Gaga, каквото и да ми говорите.
-
знаеш ли кое е интересно? когато решиш да дадеш 10 лева за нискобюджетен филм в дом на киното вместо да идеш в мега-сити-фън-за-батковци-център-с-7д-кино за 8 лева може би правиш точно това, което пишеш, че мразиш. заключваш, необосновано че дом на киното ще ти даде по-голямо количесто хубави неща, от колкото мега-сити-фън-за-батковци-център-с-7д-кино. и дори да е така, може би ще е защото ти вече си наложил на себе си, че дом на киното дава повече хубави неща от мега-сити-фън-за-батковци-център-с-7д-кино и тогава си манипулирал цялата ситуация с необосновано ‘поставяне под общ знаменател’.
това което се опитвам да ти предложа е, идеята, че може би в опита си да не поставяш етикети, поставяш етикети на етикетите (или нещо от сорта, много абстракции станаха). това което аз се опитвам (като подчертавам думата опитвам) да правя е да страня от етикетите, поне за себе си. когато взимам решение се опитвам то да е максимално необмислено и първично. след това взимам резултата и променям мъничко мнението си. но само в моментите, когато получава резултат. никога точно преди за взема решение, защото така шанса за компромис се увеличава. а всички знаем, че компромисите са лошо нещо и отнемат хубавото от хубавите неща, като ги оставят просто неща.
съветът ми, не като приятел (защото тогава просто щях да пия бира с теб пред дом на киното), а като някой с клавиатура и достъп до интернет е да не правиш заключения, а да подлагаш на съмнение всяка ситуация. и ако прецениш, че е възможно да ти стане по-малко хубаво или също толкова хубаво, колкото ти е в момента, но не повече просто да решиш да не предприемаш такива решения повече. така се освобождаваш от доста информация и с по-лек чувал с възможни решения имаш по-малко решения, следователно по-прост избор и като цяло по-прост живот. което е хубаво.
-
Тук не заключвам, че всичко нискобюджетно е хубаво или че всичко в центъра е кофти.
Като цяло исках да разбера какво всъщност обичам като се абстрахирам от всичките етикети. За да бъде истинско, неподтикнато и чудесно. Примерите, които съм дал са неща, които обичам истински и непринудено, в момента. Не манипулирам ситуацията, и съм готов да загърбя всеки един в момента в който някой от тях ме разочарова.
Всичко бива подложено на съмнение, след това бива изградено мнение, заключение в което вярвам, но с което навярно един ден ще се разделя. Дотогава обаче, без него не мога.
2 коментара
Хранилка с коментарите по тази статия
Trackback link: http://sovanesyan.com/blog/hate-me-now/trackback/