Като цяло исках да разбера какво всъщност обичам като се абстрахирам от всичките етикети. За да бъде истинско, неподтикнато и чудесно. Примерите, които съм дал са неща, които обичам истински и непринудено, в момента. Не манипулирам ситуацията, и съм готов да загърбя всеки един в момента в който някой от тях ме разочарова.

Всичко бива подложено на съмнение, след това бива изградено мнение, заключение в което вярвам, но с което навярно един ден ще се разделя. Дотогава обаче, без него не мога.

това което се опитвам да ти предложа е, идеята, че може би в опита си да не поставяш етикети, поставяш етикети на етикетите (или нещо от сорта, много абстракции станаха). това което аз се опитвам (като подчертавам думата опитвам) да правя е да страня от етикетите, поне за себе си. когато взимам решение се опитвам то да е максимално необмислено и първично. след това взимам резултата и променям мъничко мнението си. но само в моментите, когато получава резултат. никога точно преди за взема решение, защото така шанса за компромис се увеличава. а всички знаем, че компромисите са лошо нещо и отнемат хубавото от хубавите неща, като ги оставят просто неща.

съветът ми, не като приятел (защото тогава просто щях да пия бира с теб пред дом на киното), а като някой с клавиатура и достъп до интернет е да не правиш заключения, а да подлагаш на съмнение всяка ситуация. и ако прецениш, че е възможно да ти стане по-малко хубаво или също толкова хубаво, колкото ти е в момента, но не повече просто да решиш да не предприемаш такива решения повече. така се освобождаваш от доста информация и с по-лек чувал с възможни решения имаш по-малко решения, следователно по-прост избор и като цяло по-прост живот. което е хубаво.