Винаги съм се забавлявал на малките неща и на хора, които намират начин да ги оценят. Друг е въпроса, че са ми още по-забавни след приятна вечер и недоспиване.
Но колкото и да се забавлявам на тези така чаровни детайли, често успявам и да се изнервям на подобни, малкички неща.
Нека се върнем стъпка назад – „person“ идва от латинското „persona“, което значи маска, а именно всеки има маски и ползва различна в зависимост от това дали и с кой контактува в момента. Държиш се по един начин с майка си, по друг с баща, по трети с близки приятели, по друг с непознати.
Логично е да предположим, че на близките си държиш най-много и не би ги наранил. Съответно „грубите“ маски ползваш за непознатите, тези на които не дължиш нищо и не цениш.
Сега, това може и да звучи добре, но съм открил, че въобще не е така. „Добрата“ си маска държиш пред непознати за да не се „излагаш“ пред хората, а към близките си позволяваш да ползваш „лошата“, защото са ти близки и ще разберат. Прост пример – ако си уговорил среща с някой които познаваш от скоро си навреме, обаче ако се събираш с приятели на заведение закъсняваш 2-3 часа.
Опитвам се да държа маските в правилния ред или поне да не бъда груб с близките си, но след някое малко дразнещо нещо го правя и въобще не ми харесва. Не вярвам, че не съм достатъчно толерантен и търпелив, просто когато се случва съм предварително готов да съм гаден, а не би трябвало.
Това явно е лично мой дефект(и на доста други, де), но нямам идея дали социалните норми са го породили или сам съм си виновен.
В заключение, не hate-вам обществото, смятам, че трябва да си има норми, I don`t want to fuck the system.
Мисля, че трябва да обръщам повече внимание на близките си.
И ще бъдa better, faster, stronger.
-
Така е! Най-близкото обкръжение винаги яде най-здравата сеч, защото точно за тях ни пука най-много и знаем, че знаят, че, когато ги кастрим, го правим за тяхно (според нас) добро.
-
винаги съм казвала, че да бъдеш някой друг е най-лесното нещо… И все пак маските са (или поне трябва да бъдат) за забавление. Личността е комплекс от чувства и състояния на духа, но именно онова, което си избрал да доминира определя цвета на маската. Ти си съчетание от няколко основни неща, които те определят. Елиминирай за ден едно от тях и маската се сменя. Затова и за себе си правя разлика между личност и маска. Личността е перманентна, маската се рисува и се чупи доста лесно. И това би трябвало да е абсолютно съзнателен избор, не нещо, което може да доведе до предубеденост…. Навежда ме за въпроса за aрхетиповете… ама това е друга тема ^_^
-
Личността не е перманента в никакъв случай, бидейки първо неопределима, второ променяща се с теб. Просто е маска която се изменя по-бавно и може би е платното върху което рисуваш.
И не говоря за съзнателния избор, днес нарочно да съм гаден на моменти, ами за малко по-дълбоки и контролируеми от подсъзнанието неща.
-
Всъщност, не знам дали не е една голяма илюзия да си мислим, че изобщо можем да бъдем еднакви с всички. За себе си мога с ръка на сърцето да кажа, че, не, изобщо не се държа еднакво с резличните хора. Но не променям и критериите и летвата спрямо тях. Само че това е от скоро. Надявам се. Наа не мисля, че това е маска. По скоро както диямянта има много стени, така и човека винаги има повече от едно лице. В това е спецификата му като същество, състоящо се не-само-от-тяло.
-
За мен личността е онова непроменливото, което остава, колкото и да израства личността. Да, тя се променя, като се наслагва, но на една степен (минимална) тя е константа. Например да чуя „Щастието се купува с пари“ – една моя маска ще каже „О, имаш право“, личността ми ще каже „Bitch, please“. От друга страна ми харесва и сравнението с диаманта… Всеки си го представя различно :)
Сега се сещам че имаше една карикатура : личността като кристален стълб и 12 маски, които се въртят около него (като само една сочи навън, другите са скрити). Проблема с идеалната комуникация е, че думите(и всички съпътстващи елементи като интонация и поза) преминават 2 пъти през маска и само веднъж през личността (отвън-навътре и отвътре-навън).
5 коментара
Хранилка с коментарите по тази статия
Trackback link: http://sovanesyan.com/blog/hurt/trackback/