То, Аз, Свръх-Аз, а отскоро и Веб-Аз.
Имам навика да съм открит в интернет. Не се притеснявам, че някои би могъл да ме уличи в нещо посредством информацията, която съм споделил. Не се срамувам от снимките си в нетрезво или просто странно състояние, не ме притеснява, че „евентуален“, бъдещ, мой работодател ще прочете цинизмите, лиричните отклонения, страстите, омразните неща и всичко което пиша тук. (Ако му пречи, сигурно няма да искам да работя там, така или иначе).
Не че, критикувам хората които пазят информацията си. Напротив, предполагам, че моето си е от мързел или от мания за величие. Но дори и липсата на уеб самоличност, изгражда такава. Наричам я Веб-Аз.
Отклонение:
Различните Веб-Аз-ове из света са може би няколко, типичния на-всяка-манджа-мерудия-коментатор-в-днес-точка-беге, рядко-споделящия-какво-и-да-е-прекалено-съм-голям-за-да-коментирам, <сложи-тук-ОС>-фен-защитник-набедител, няколно нормални типажа и други.
Съответно, може би единственото ми реално умение, в което съм много добър(освен джагата) е използването на Google. Мразя да задавам въпроси, на които бих си отговорил с три или по-малко минути в Google. Стана ми навик, всеки пък когато се сблъскам с нещо ново да прочета някоя статия в wiki, да видя някоя друга снимка, да се заблея. Рядко хабя ресурс нерви и мисъл, за проблеми решени в StackOverflow.
Доколкова стана естествено за мен, да ползвам Търсачката, че когато се запознавам с нови хора, пускам едно бързо търсене по име. В общия случай, хората нормално си пазят данните и най-много да стигна до заключени профили. Но малко ме изненада, че на втората страница резултати на дадено име, открих къде живее с точност до леглото. А именно, СУ предлага нерегулиран достъп до резултатите от класациите си за общежития от сорта на „Име – Фак.Номер – Стая“.
Дали това е правилно, не знам. Малко ме и интересува вече. Просто бях изненадан от себе си когато достигнах до тази информация само с едно име.