Нарк.

Драги ми приятелю,

Днес ще говоря за човешкото съзнанието или как да се забавляваме на дреболии.

Точка първа – махмурлук.

Мразиш го, нали? Аз не, не че пия заради махмурлука, но знам как да му се насладя. (ако вие сте работодател или майка ми – всъщност въоще не пия)

Вместо да седя вкъщи и да умирам, гледам да съм на въздух да разглеждам света под леко припотена призма. Всичко е изкривено и забавно, погледа ти се движи бавно, а и ти също, и забелязваш много неща. Например задника на тази мадама ти напомня за два търкалящи се пъпеша, автобуса се движи супер бързо и заплашва да те блъсне.

Искам да подчертая, че не говоря за махмурлук след алкохолно натравяне да изглеждаш като бездомник, да не знаеш къде се намираш, и да се е оказало, че си преминал 5 квартала разтояние без нито 1 лев.

Винаги например е готино си говориш с хората, особено ако са продавачки или родители, можеш да научиш много за себе си покрай тези разговори.

Точка втора – напиши-нещо-смислено-тук.

Но да погледнем съзнанието, интересно е как при толкова леко изменение на възприятието ти, виждаш всичко толкова различно и чуждо. Безкрайно интересно ми е какво би се случило ако постоянно бях махмурлия, гледах през онзи поглед. Безкрайно интересно ми е какво определя „трезв“ като състояние. Безкрайно интересно ми е колко е крехко човешкото съзнание.

Епилог

Изброимо безкрайно множество се срещнало с неизброимо такова и му казало: „Е*и си майката ве, гей!“