Poetry

Червени усни на дупенцето ми друсни

и гнойни пъпки от там си хрусни.

Налапай пишката и другите такъми,

и недей да бъркаш с пръст в гъза ми.

——————————–

Карам, карам колело,

насред пътя ми лайна,

ту наляво, ту надясно,

баш в говното прясно.

——————————–

Гъза си с рози накичи,

лайното ти да не личи.

——————————–

Дрисках дълго под върбата.

С клон забърсвах морен гъз.

Жадно гледах как лайната

Бавно тънат в мека пръст.

——————————–

Горещите ти устни пак са солени

навярно пак си правила минет.

Но аз ще продължавам да те шибам

понеже съм простак, а не поет.

Публикувано в Литература, Мисли. Постоянна връзка.

5 коментара по Poetry

  1. iv4ou каза:

    :) тази поезия направо не отърси от първия зимен студ

  2. Æren каза:

    Кой (…) мозък е …хм… сътворил тва?! о.О

  3. Серж каза:

    Група мозъци… славни български стихове

  4. Falcon каза:

    Мисля че ми се приходи до тоалетната, :)

  5. Kirov каза:

    Oo първото цепи мрака :>

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

*

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>