Този пост го пиша за теб, мой потайни приятелю, който четеш този блог.
Защо, питам те аз, не ми пишеш?
Знаете ли колко ме радва да прочета как ти имаш нещо да ми кажеш.
Изпълва ми душата с щастие и е един момент на радост.
Стесняваш ли се какво незнам. Пиши бе, каквото искаш….
Все пак ако не ми хареса винаги мога да го изтрия, нали?
Не бъди анонимен, дай ми повод да се радвам на малките неща в живота!
другарi
tъмните веkовe
tеми любимi
mаисторi
евала! не мога след този пост да не ти доставя малко щастие…хахах…
с най-добри чувства, за най-чувствителния арменец :)
Айде и аз ше се излъжа да напиша коментар, хем малко да те зарадвам… То и без тва на тия години друга радост не ти остана… :Р Бъзикам се ти си готино момче ;)
Радвай се сега че от утре пак сам анонимен :P
Btw снимките на Петко .. е нема такива
Хаха, добре банан :)
Аз пъй няма да ти направя кефа да ти оставя коментар :P
ПС:Това е само илюзия арменецо :)
ППС:Бъди щастлив
поздрави и от мен :)
mi kvo da komentiram kat si pi6e6 v bloga tolkuz rqdko?!
e, pone e na BG 4e da se razbira vsi4ko napisano:)
Ех Серж може да не се зарадваш, че съм писала… ама поне се зарадвай че вече е на BG имам напредък :D
Направо огразъм получих… ^_^
Хех надявам се да беше иронично казано… какво ти мисля това нищо не е хахаха много си падам по арменци ако неэнаеш хах :D
omg.
;) не се шашкай хахаха…
Бум ,-)