София

Най-накрая съм в София, далеч от Бургас, далеч от всички тези до болка познати места – Сенди, вкъщи, офиса, ПМГ(О, ПМГ!), кафето под нас, другото кафе под нас, Мания (Сл.Бряг), Попската и другите така любими местенца.

Свободен съм, няма кой да ме контролира, поне не и пряко.

И какво сега, ще живея в една стаичка с 2 момчета, в един блок с хиляда студента, в един Студенстки град с всичката му селяния, простотия и мизерия, вечно без пари, вечно на купон, вечно скитащ.
Има и добра страна, наистина съм свободен да правя каквото си искам, да се прибирам когато си искам, да кисна по 3 пъти в седмица в яки дискотеки, да се раздавам на макс, да ям каквото ми допадне, да си декорирам донякъде стаята (мисля да изшкурковам?! и лакирам една секция), да каня и излизам когото си искам, да уча в супер готиния факултет, в който даже мога и да не ходя почти, да съм в сигурно единствената яка група от цялата ми специалност, и други все такива яки работи свързани с свободата….

Е, сигурно ще ми се наложи да започна скоро работа, надявам се part-time, за да мога и да ходя на някоя друга лекция, упражнения би трябвало да не изпускам. Кофти е, че лектора по Увод в Програмирането, говори толкова ниско, че само първите 2 реда го чуват, а и не харесват какво чуват.

За сега съм доволен, липсват ми Бургас, мама, тати, сестра ми, черньо и всички останали, които по една или друга причина четат това, може би това си ти Ивчо (или ти Зоре), не се сърдете, ако напиша всички, това ще стане километражен пост.