Един обикновен ден.
Болен съм и по принцип не ходя на училище, но реших днес да ида за 2-ри и 3-ти час за математиката, а и да си взема стипендията. Не успях да ида за 2-ри, отидох за 3-ти.
Както и да е, взех стипендията, отидох в Сенди, бих Петко на билярд, бих на джаги, паднах на джаги, дразних се с Алф, обикновените неща.
По интересно беше по пътя за вкъщи, видях Румяна от стария клас и и помахах, и се загледах в приятелката и.
Изведнъж чух трясък и ми притъмня пред очите, оказа се, че съм шибнал с глава пътен знак!
Сега 15 мин след случката, седя и ви пиша с надеждата да не стане цицина.
Живота е гаден, а пътните знаци – коварни!
-
ужас(т)!!!ад така съм се нашивал в Tелефонна кабинка ^_^
-
Живота е гаден, а пътните знаци – коварни!
ПП: А ти си идиот :) -
арменец, жените са гадниииии.. ко не беше зяпал :) нямаше се шибнеш :)
-
Хахахаха.Арменска му работа… :D
-
логичния въпрос тук би бил… Много ли те боля? Боли ли те още?… ммнно моя въпрос е..те много ли се смяха? :]
-
Ми аз исках да ида да се запозная, ама докато се осъзная си бяха тръгнали, май даже не ме забелязаха :(
-
Значи не си се ударил достатъчно силно.следващият път се засили повече :D
-
Ама не си падал от тротоар нали :) щото аз веднъж се загледах във един магазин – имаше готини дрешки, и се запътих към него, обаче тротоара явно е бил висок щото изведнъж тупнах на земята … :(
-
Съдба.
Участ.
Орисия.
Дестинииии
9 коментара
Хранилка с коментарите по тази статия
Trackback link: http://sovanesyan.com/blog/the-hit/trackback/