Когато един ден се събудиш и откриеш, че често имаш проблеми, а именно често пиеш и по много, винаги гледаш влюбените и рядко си такъв, имаш разправии с колегите на работа, университета върви зле, все си скаран с родителите си, дотата върви зле.
Е тогава ще разбереш, че нещо не е наред. Няколко дни по-късно когато на приятелите ти им омръзне да слушат как държавата / съседа / лектора / университета / колегата и общо взето живота ти го слага после различен ъгъл всяка нощ ще ти теглят майната. Е, не всички разбира се, някои също са мрънкалници, но тогава надявам се ще усетиш, че проблема е в теб.
Да, онова чувство, че не влагаш всичко от себе си е истина. Да, може би си сгрешил. Да, вероятно се чувстваш зле. И вместо да чакаш света да забрави и отново да имаш шансове за фиаско спри за момент.
Извади ключовете и отключи сейфа където преди години скри самоуважението и топките си. Закрепи ги на правилните места и изправи гърди. Сега се огледай. Ако не се намираш в стая с розови плюшени тапети и около 446 мъжки гумени атрибута в предградията на Бейрут, значи не всичко е загубено.(разбира се, ако това не те притеснява то тогава пиши да те свържа с един приятел от Пловдив с който ще си паснете)
Сега намери нещо, което обичаш и го прави. И спри да ни занимаваш с глупостите си.
Дидактичен и обнадеждаващ като за празници? :)
Нека не оставяме празниците да ни пречат на забавата, бих казал аз.
Понякога, а в този случай дори може би -напълно, по-скоро нека :)
За кой приятел от Пловдив става въпрос?? :)