Искам да споделя, че аз съм човек обичащ стиховете, колкото и да не ви се вярва. Да, това наистина е вярно, често седя и ровейки се в интернет намирам стихове, които чета и на които се любувам. Много харесвам хайку. Ето любимото ми:
Пухчетата летят,
откъснати от топола.
Куче влачи рейс.
След хиляди римувани думи, най-накрая открих стихотворението което описва мен и най-добрите ми прители.Enjoy.
Прости ми, че така съм те измъчвал,
дордето аз - същински каубой -
в салони, барове, бистра и кръчми
се лашках от запой към нов запой.
Прости ми за това, че нямах воля
да кажа “Стоп!” на всяко питие,
че моят махмурлук жестоко, болно
е разрушавал твойто битие.
Прости ми, че се гмурках най-щастливо
в коктейлите от водка, биричка и джин,
а пък след туй за глътчица загивах,
дордето си загивал всъщност ти.
Прости ми, че в живота си нерозов
не с рози те дарявах чак до гроб,
а те дарих единствено с цироза…
Прости ми, мой единствен черен дроб…
ПП: Специален поздрав за Зарко, Ивчо, Петко и Калин.
Addicted to : 
7 Comments
все пак мерси.. да ти се връщат поздравите :))) стихчето иначе е мн… лирично :)
ЯВНИ !