Като всяка страст и тази изсъхна. Пиша 10 пъти по-рядко от преди, като намеря нещо интересно го туитвам и като цяло, не пиша. Това ме кара да скърбя за макар и не толкова популярния си блог, започнат поради грешните причини и така и не постигнал целта си – загубена по пътя.
Имаше ги и добрите моменти, и смеха и забавлението, но просто всичко се изпари. Да, все още си мисля да събера забавните истории в мъничко книжле, но това остава за в бъдеще.
Какво следва?
- Ще се науча да пиша. (помощ?)
- Не очаквайте да пиша редовно или в рамките на месеци въобще.
- Разбира се ако има история от калибъра на всевищния „лайновоз“ ще бъде публикувана.
Блог-а ми бе, е и ще продължи да бъде мястото за моите лирични отклонения. Да кажем просто, че и той и аз порастнахме.
-
Разбииирам.
А не ти ли е минавала гадната муха да затриеш цялото това място? Защото аз още се боря с нея от време на време. В смисъл, че, и без това нещата вече са мнооого различни, защо да стои едни такъв блог като стар не-на-място паметник в новите ни „аз“? -
Pingback from Смъртта на блога « U Alone are worthy… on юли 15, 2009 в 10:00 pm
2 коментара
Хранилка с коментарите по тази статия
Trackback link: http://sovanesyan.com/blog/twitter-killed-my-blog/trackback/