(този блог може да и да не се отнася за теб)
Неведнъж съм казвал, че ненавиждам обобщаването. Ненавиждам също и статистиките. Тези две неща се тясно свързани.
Да наречем обобщаването индукция и да дадем пример. Ако един водопроводчик е прост, втория също не е чак толкова интелигентен, третия е дърво, а четвъртия тъпанар, то явно всички са кретени. 
Да, определено човек би могъл да каже болшинството водопроводчици не струват. Tова е вече една много мътна и не прекалено точна статистика, но все пак някакво разумно наблюдение (fairly educated guess).
Къде е разковничето, което мразя? Да започнем отдалеч. Ние (хората) като върха на хранителната верига сме особено развити. Дотолкова, че да е особено трудно да работим с понятия различни от черно и бяло. Когато имаме горната статистика веднага закръгляме нагоре към стоте процента. Къде, къде по-лесно е да си кажем “Ау, ма тйе не стават уа, ни са на мойто ниво, аз имам више ве балама”.
Горния пример може да се замени и с положителен разбира се, инженерите са сръчни, висшистите – умни. Има и други особено забавни и приети в обществото статистики, как всички политици са корумпирани, всеки полицай взима пари, всеки даскал е балък, всяко дете беля, всеки българин завистлив и пиещ ракия, всяка жена курва и всички останали за които можете да се сетите.
Ето го обаче и моя личен фаворит, който ме и накара да напиша този блог – всеки програмист се е уредил, взима лудите пари и по цял ден виси пред компа в фейсбук и скайп. (Не че вярвам, но) За бога, наистина ли си мислите, че не си скъсвам дупето от работа всеки един ден? Защо възприемате елементарния жест на уважение да ви отговоря в чата като да скучая по цял ден. Двадесетте минути в които си почивам и ви пиша са моята почивка. Макар и от моя труд да не зависи това дали някоя основополагаща греда ще се срути при лек земетръс и къща да падне с нея, той не е по-малко важен. И не, не съм се уредил, в момента в който дори за седмица спра да влагам цялата тази енергия в работата си, ще си замина толкова бързо, колкото и съм дошъл.
Няма такова нещо, като уреждане в живота. И да има, не го искам, не е за мен. Всеки път когато така се отнесете към труда ми аз се и ще продължа да се обиждам. Това си е моя труд, обичам го, горд съм с него и ми е неприятно да бъде омаловажаван.
ПП : Не познавам нито един водопроводчик и определено не целя да ги обидя, сигурен съм, че са маняци. Което също, не е обида.
Втори ПП : Ако ви се струва, че е детинско да се засягам за това, значи има нещо счупено във вас. Труда ми, това съм аз.
Thumbs up за формулировката. Мисля, че ако около теб се навъртат такива, дето разсъждават по гореописания начин, то май трябва да смениш питейното заведение.
Поредния ми превантивен и беззвучен вик. Нещата обаче са по-скоро тръгнали на добре, отколкото зле.
Ъм. Лек.
1. Твоят труд е по-малко важен от дадения пример. Свиквай. Затова и гледам да бягам от компютърите до колко мога, лека-полека. Защото тая работа е синтетика и суета. Жалко, че Стефчо Гея нимужа дмъ разбере оная вечер по тоя въпрос. Не, че е лошо да си добър и да се кефиш на работата си, но позицията на егото и прикриването на истинските стимули подсказва, че не някой не е наясно със себе си. Просто тая работа е overrated и като пари, и като усилия, и като време и не бори ентропията достатъчно добре. Ако не си свършиш работата хора няма да умрат. Ти няма да умреш. Просто шефовете на Терлик ша земат една комисионна по-малко. Това е то.
2. Уреждане в живота има. Но то не е директно свързано с пари или дадена професия. Свързано е със щастие. Така че нидей рива, за тебе е.
Не крия истинския си стимул. Приятно ми да е работя, това което работя и ще продължа да го правя докато ми е приятно . Разбира се, очаквам да ми плащат и то добре (арменска му работа).
Това което ме подразни е презумцията, че не се смачквам от работа. Може и да не е най-важната такава, може и да е точно синтетика и суета, но не се пестя и си я върша (било то и с удоволствие).