Andrew, май Серж не се оплаква от алгебри, а по-скоро от КАрх-ове. Сещаш се, ония дето ги вземаш с брой страници, а не с доказателства.

А колкото до „не те затрудняват особено“, сети се за… как беше… ей деба, забравих му и името на предмета даже.
Сети се за оня предмет със сплайновете и интерполациите, където постоянно имаш контролни, но преподавателят винаги ти дава задачите 2 седмици предварително. А ако ходиш на упражнения, дава ти и решенията.

Е от такова нещо и аз бих се оплаквал в блогове.

Принципно съм възхитен от оптимизма ти и ми се иска и аз да го имах :)
Ама проблемът не е че „няма хора“. „Хората“ през последните 2 години се „изнесоха“ от „ФМИ“ заради „Биров“. Just my $0.02.

Извинявам се за дължината, за първи път коментирам на блог и се олях.

А аз как да си задоволявам тези си наклонности съм открил вече. :)

ПП: За пръв път получавам коментар по-дълъг от поста ми.

Аз не идвам от математическа гимназия, а от търговска. Не че съм изгарял от желание да уча икономика, счетоводство и т.н. (не че и ги „учих“ наистина), но навремето нямах възможност да уча извън Свищов, а там това беше най-доброто. Но предизвикателство нямаше. Първите 1-2 години да, понеже имах непознати предмети, следващите години полагах почти нулеви усилия и изкарвах шестици без проблеми. Бях изпаднал в абсолютна летаргия, нямаше нищо кой знае колко интересно за учене дори по математика.

После отидох във ФМИ и скока в трудност ме удари брутално. Веднъж като му свикнах обаче, пак почна да ми става кеф от математиката, особено алгебрите, логиките и прочее абстрактни предмети с ония стегнати и приятни доказателства :).

Така де, противопоставянето между гимназия и ФМИ е малко условна от една страна. А що се отнася до „минаването на метър“, ами… недей :). Случвало ми се е да получавам добри оценки без да ги заслужавам, но иначе почти винаги се опитвам да разбера за какво иде реч и така да отида на изпит, а не да запаметя 200 страници теория и да се надявам, че мога да ги възпроизведа. Не ме разбирай погрешно, наясно съм, че често можеш да минеш и „с хендсфриту“, но ти си решаваш, никой от преподавателите не те кара да cheat-ваш (макар че някои не те затрудняват особено).

Да, прав си, ако не се налагаше да пишеш теми, а примерно да решаваш някакви теоретични задачи или нещо такова, щеше да ти се наложи да си седнеш на четирибуквието и наистина да почнеш да схващаш нещата. И доста хора щяха да отпаднат, защото нямаше да се справят. И университетите нямаше да имат достатъчно хора, за да функционират. Депресиращо е, но няма хора и хората нямат желание и май никой няма добро решение на проблема.

Поздрави, Андрей.