Аз реших да му оставя гневен коментар, но дори това не успях да направя …

Интересното е, че явно е .NET-ски сайт, ползващ MonoRail и NHibernate.

Stack OverFlow FTW.

Дзвер с други “хакове”

Абстрахирах се от несгодите и черни моменти на всяка партия и започнах да търся информация.

Стигнах до това:

1. Атака е безумна партия, която обединява хейтъри. Нищо повече.
2. БСП са жалки отрочета на социализма, които нямат достатъчно политическа воля да наложат каквото и да е. Освен това се провалиха тотално. А черната им предизборна кампания е толкова смешна, че не мисля, че въобще заслужават да се нарекат партия. Това политици ли са или гимназисти? (без да обиждам гимназистите)
3. РЗС пък платиха толкова пари за кампанията си, че започвам да се съмнявам за намеренията им. Да не говорим че г-н Яне Янев има повече излизания пред Бареков отколкото всички други представители взети заедно. Г-н Бареков надявам се да вложите капитала който сте насъбрали в хубав имот на 2 етажа в Бояна.
4. Партия Лидер и господин Ковачки са пример за абсолютно платени гласове.
5. ДПС и г-н Доган, който е увековечен с новата българска дума “доганизация” вече им е време. Пък и турците не признават арменския геноцид.
6. НДСВ изгърмявайки коза си, а именно госпожа Меглена Кунева, за евроизборите, мисля че няма да постигнат нищо. Тяхното мото е “ние нямаме врагове”, да, обаче нямате и приятели.
7. ГЕРБ са силно популисти, и колкото и да се опитвах да разбера какво всъщност предлагат, така и не успях. Бойко говори за това как и без него партията се справя, и че квалифицирани и готови, обаче истината е, че той събира гласовете с своята медийна известност.
8. И остава Синята коалиция. Единствената партия с модерна кампания – otgovori.eu. Г-н Костов, вместо да обвинява и плюе, отговоря на трудни въпроси и обяснява за решенията си и за себе си. Дава гласност, приближава ни до собствената си персона, открива плановете си. Това е отговора.

Много се колебах за кого ще гласувам, сега знам – Синята коалиция в частност Костов. Няма да дам гласа си за ГЕРБ, колкото и да са модерни.

А ето и малко хубави текстове от българската блогосфера – тук, тук и тук.

Кой да се сети да провери дали темата не е проблема преди да прави всичко и ръчно.

3.     sex

5.    говно

8.     глейд

13.     чък норис

15.     sex s balgari

16.     sex s deca

17.     sl.brqg sex

18.     sunny beach sex

20.     лайновоз

21.     машина фекалка

25.     факундо мор

31.     beach sekx

32.     beach sex

33.     beach sex video

34.     beach sexs

39.     gang bang

40.     gleid

41.     gleid mikrosprei

42.     iphone porn gid

43.     laynovoz

45.     mastika s menta

47.     mr methane

50.     otkaji sexa

51.     porno devo4ki

52.     porno s laina

57.     sex and drugs

58.     sex debeli videos

59.     sex drug and alcohol

60.     sex in sunny beach

61.     sex s debeli

62.     sex s mladeji

63.     sex s tineydjari

64.     sex video s prezervativi

65.     silikon v testisa

66.     sinonimi srane

70.     sunny beach porn

71.     troika sex porn

73.     video 18 sex

74.     videos of burgas beach sex

75.     woman for sex in sunny beach

82.     бебе мамут замръзнал видео

91.     жена се изхожда порно видео

92.     за срането

93.     запушен кенеф

103.     коктейли s mastika

104.     летящо лайно

108.     николай майната

110.     от гъза

115.     порно в дамска тоалетна

118.     разширен сфинктер

122.     скандинавски sex

124.     срането

129.     черво кг фекалии

ПП: Личен Фаворит – 65

А вие, ходите на лекции!

Шахматния клуб – герои на ФМИ!

Шаматния клуб в Факултета  е учреден от :

• Николай МАЙНАТА Петков
• Зарко ЗУЗИ Видолов
• Серж (линк към всичките ми прякори) Ованесян
• Антон ТОНКАТА Джонджoров
• Константин КОСЬО Константинов
• Тони ТОНИ Георгиев

На събитието известно като”Шахматния клуб vs. 100 бири” победители бяхме ние.

Отсега нататък 9 май ще се чества Свети Стобиреник, и нека той бди над нас.

ПП: За членство в клуба ви трябва никакво шахматно познание, дори такова не обратното на препоръчително.

Ще бъдете подложени на серия сурови изпитания включващи бироизпивание, писмет изпит над теория на графите в бирената индустрия, също както и уменията ви в салато-правене и кебапо-изпичане.

В quest-а си към по-добро бъдеще и световно господство, реших да си обогатя личната култура разглеждайки TED.COM.

И да, има умни хора там, има страхотни постижения, има какво ли не. Но всичко разбира се не беше нещо толкова извън представите ми за живота, че да се замисля.

Докато не попаднах на това – Woody Norris (навярно по-малкия брат на Чък, развил нечовешките си способности към науката).

Woody Norris, дами и господа, насочва звук. Неговата “тонколона” създава звукови вълни в във въздуха, а не в нея самата.
Насочвайки я към теб, звука се образува в твоето ухо а не при него, което значи че на концерт на Coldplay дори и на последния ред ще чувам същото като човека на първия.

Той казва, че е напълно в възможностите му, а и не много скъпо, да насочи различни вълни към едното и другото си ухо и никой друг да не ги чуе.

Ти отивай и го гледай, а аз купувам учебник по физика за 8-ми клас и започвам да наваксвам.

Какво намерих из емисиите си.

Uber cool.

И за разлика от всички добри програмисти, които познавам(и имат блог), не пиша в блог-а си истории и случки от програмисткия ми живот.

Не че го намирам за глупаво, просто не намирам смисъл да пиша за някакъв проблем който съм решил с n-минутно търсене в гугъл.

Сега четейки Михаил, ясно осъзнавам, че не съм из тези 10 добри програмиста, в нашия курс. Никога не ме е влечало състезателното програмиране, нито пък това програмата ми да работи най-бързо, с най-малко памет или в умерена комбинация от двете.

Едногодишния ми опит в настоящата ми фирма, не ме научи на нещата които исках, 70% от нещата които правя са заявки към бази(но не нормални селекти, ами извратени такива, като ги видиш да ти текнат сълзите и секрет от гъза), да пиша курсори из тях, и да свалям логика в базата, защото там е най-бързо разбираш ли. Научих и основните принципи на ERP системите, на .NET-а, на уеб апликациите като цяло.

Научих се, че винаги е по-хубаво да пренапишеш сам формата, вместо да оправяш творението на някой от преди 5 години.

Абе, общо взето хич не съм доволен от прогреса си като програмист, а като състезател съм кръгла нула.

Каква е равносметката?

Еми, не е толкова лесно, колкото си мислех, че ще бъде.

Виждайки идеологията си разбита, явно ми се наложи да си направя нов план.
Най-ускорения програмист няма да стана, дори и добър програмист няма да стана вероятно, но виж може и да стана добър developer?

Защо не искам да бъда “баш” програмиста, който брои битчета? Защото имам желание да създавам софтуер, а не космически ракети. Искам да разработвам софтуер, който да е добър и успешен, а какво го прави такъв?

Ползваемостта (usability) го прави такъв, един продукт трябва да е създаден с чувсто, умисъл и за потребителя. Трябва да се помисли, как ще бъде възприет от клиента, какво ще го накара да го ползва пак, дали да е Давид или Голиат в съответната си сфера, как да тренираш потребителите си да правят това или да не правят онова.

Не казвам, че продуктивността(performance) не е от значение, напротив, един продукт трябва да съчетава и двете, но по-вероятно е удобния да надделее над неудобния, продукт от ада, който обаче е 10 пъти по-бърз.

Каква е идеята ми, ясно ми е, че няма да се събудя един ден и да си кажа, еми аз съм баси програмистта, най-великия съм, НЕ, всеки ден е шанс за нещо ново, ще си чета книжки за разработка на софтуер, ще си чета за какво ли не, ще се опитвам да порастна, ще продължи да ми пука за творенията ми и ще продължа да ги пиша с кеф.

Факта, че не съм най-добрия програмист в курса(а и въобще) ме дразни, но заспивам вечер с утехата, че половината мислят JS за изтривалка за обувки. Сори маняци, но това не е моя път. Незнам какво ще съм след 20 години, нито след 5, обаче знам какво ме кефи и какво искам да правя.

А ако някой, някой ден ми каже, че не съм програмист щото не пиша най-ускорения код(стана ми любима дума ускорен код), ще му каже да си е*е майката, любезно разбира се, защото е 100 пъти по-важно да пишеш добре структуриран и четим код, отколкото едноредово решение на perl. (освен ако не таиш желание да просълзиш програмистта който ще работи над него след примерно година).

Просто искам да кажа, но с много думи и никак просто, че искам да създавам уеб апликации. Това е.

ПП: Това не значи, че не се опитвам да пиша хубав и ускорен код, просто значи че предпочитам на мен да ми е приятно да пиша софтуер. Доказано е че е по-евтино да си подмениш сървъра отколкото да си платиш на програмист да ти оптимизира софтуера.

Освен това си поставям за личен milestone, да се запиша за няколко състезания. и да се опитам да напиша некой programmer пост освен този.

ПП2: А университета си е университет, вместо да оплаквам всичко свързано с него(сори Мишо това си ти), аз се опитвам с минимални усилия да мина предметите които ме дразнят, и да обръщам специално внимание на това което ме интересува. И да, преписвам често, но винаги съм прочел и разбрал материала, просто мразя да уча наизуст.  И за БОГА 21 век сме, престанете да преписвате от листи навряни в панталона.

ПП3: Не ме е срам, че не мога да назова 9 различни вида дървета.

А сега какво остава, да изляза от дупката която сам съм си изкопал и да полетя из програмистките облаци плъзгайки се по две релси с рубина на знанието в ръка.

Поздравяваме Верджини Ованесян с оригиналното й есе  ”Компютърът на бъдещето”. Тя успя да докосне онази част от съзнанието и душата ни, която почива някъде там и мисли по-често  за настоящето отколкото за бъдещето.

Малката ми сестричка участвала в конкурс за есета с тема “Компютърър на бъдещето”, въпреки че не ме е послушала като и казах, че ще е същият, съм горд с нейното творение.

Добро четиво е, ще се радвам да го погледнете!

Може би заради пролетната умора, казва майка ми?

А може би заради университета, работата, излизанията в петък и събота и 1000-та други неща с които се занимавам.

Еми нещо трябва да падне, така не става.

Имайки предвид нивото на образование тук, и пълната гавра наречена университет, избирам да се отдам на работа та да почна пълен работен ден и да за*ба ш*бания университет. Бездруго нищо не научавам, сега поне ще имам време да си поспивам.

Сбогом СУ, сбогом висше образование, ти за мен беше оБИРОвание!

Освен това ми се откри възможност за сериозна работа на Rails в Пловдив и почти се навих да замина, ще реша до седмица.

Така че, fcuk you Kage, and fcuk you Jables, i`m going away!!!