Когато един ден се събудиш и откриеш, че често имаш проблеми, а именно често пиеш и по много, винаги гледаш влюбените и рядко си такъв, имаш разправии с колегите на работа, университета върви зле, все си скаран с родителите си, дотата върви зле.

Е тогава ще разбереш, че нещо не е наред. Няколко дни по-късно когато на приятелите ти им омръзне да слушат как държавата / съседа / лектора / университета / колегата и общо взето живота ти го слага после различен ъгъл всяка нощ ще ти теглят майната. Е, не всички разбира се, някои също са мрънкалници, но тогава надявам се ще усетиш, че проблема е в теб.

Да, онова чувство, че не влагаш всичко от себе си е истина. Да, може би си сгрешил. Да, вероятно се чувстваш зле. И вместо да чакаш света да забрави и отново да имаш шансове за фиаско спри за момент.

Извади ключовете и отключи сейфа където преди години скри самоуважението и топките си. Закрепи ги на правилните места и изправи гърди. Сега се огледай. Ако не се намираш в стая с розови плюшени тапети и около 446 мъжки гумени атрибута в предградията на Бейрут, значи не всичко е загубено.(разбира се, ако това не те притеснява то тогава пиши да те свържа с един приятел от Пловдив с който ще си паснете)

Сега намери нещо, което обичаш и го прави. И спри да ни занимаваш с глупостите си.

Fact 2.

Напълно нормално е да си проверявате пощата, фейсбука, туитъра(?) и всичко останало в тоалетната.

Когато обаче започнете да публикувате от там, това е знак, че сте загубили всякакво достойнство.

Humble

„Помогни си сам, за да ти помогне и Бог“  или „Свърши нещо и благодари на някой друг, че си успял“

Факт е, колкото по-ентусиазиран си, колкото повече вършиш неща, толкова по-лесно е да откриеш благи и приятни облаги, за които си виновен ти.

Защо? О, не драги, не е късмет. Всичко е математика(вероятност), колкото по-активен си с толкова повече неща ще се срещнеш.

Живота е като таблата, всичко е добре(или не) премерен риск. Съдбата може и да изглежда, че обича смелите, когато успяват. Но ти се кефиш само когато се провалят.

А когато не успяваш ти, дори майка ти е виновна, че те е родила.

Мечтая за свят, освободен от тази така типична злоба.

Fact 1.

Ако си обичаш нещо, но не си склонен да си платиш за него, всичко клони към прогноза неблагодарен кретен.

списъци

За всички вас, които си мислите, че поезията е далеч от вас. Онова противно нещо, което са писали хората, когато са нямали интернет.

Е, аз от няколко месеца следя блога на Стефан Иванов. Съответно реших да се зарадвам и с книгата му Списъци. Не съм най-запаления читател на поезия, дори напротив, но силно препоръчвам това четиво – приятно е, реално е, близко е, от наш съвременник е.

+ Любимата ми негова публикация – щракни_ме_за_екстаз.

Днес, драги ми Бохосе, ще ти обясня как виждам аз света.

Защо сега?
Защото за пръв мисля, че съм в състояние да го формулирам.

Искам да разбереш, защо всеки ден е прекрасен, защо всеки човек е прекрасен, защо всяка музика е прекрасна, защо дори ти, Бохосе, си прекрасен.

Но нека се върнем стъпка назад. Кой си ти, човек с мечти, човек с разбирания, човек, който знае или не, какво иска и какво обича. Човек готов да брани себе си. Всичко това е прекрасно, всеки има нужда открие себе си, да намери начин да се понася, неща които му доставят удоволствие, неща с които да се заобгради
и неща, които да му стигат.

Всичко е хубаво, но всъщност е капан – изграждайки това свое гнездо, често забравяме, че може би не сме винаги прави, че има цял свят пред нас и може би сме изгубили посоката си. Тъпчем на едно място, слушаме един тип музика, харесваме един тип жени, ползваме само еди-коя-си операционна система, смятаме, че киселото мляко на баба кърти всички други.

Истината е друга, в всичко, което можеш да се сетиш има смисъл. Всичко е с цел, и от всичко можеш да научиш нещо ново и може би да порастнеш мъничко. Всяка музика има чар, всяка жена е красива, всяка кухня крие изненади, всяка ОС трикове и благинки.

Да, не е добре, да си путьо, който не може да вземе решение за нищичко.  Но е още по-зле да си хуйо, който не може да приеме, че греши, дори и частично. Решението е, не да избереш някой от вариантите просто ей така за да не си капо, не напротив, всичко което правиш трябва да е с желание, хъс и кеф. (щрак) Трудното е, когато си толкова зарибен, да дадеш по минутка внимание и на алтернативите.

Винаги се съмнявай във всичко, особено собтвените си решения.
Никога обаче, не допускай да не си на 110% в каквото и да правиш.

Надявам се, Бохосе, че не съм ти дотегнал и че не съм прекалено банален, но живей спокойно, навярно един ден ще спра да се опитвам.

« По-стари публикации § По-нови публикации »