Sarge

Ще ви разкажа една от любимите си истории.

Преди няколко години, си купих интернет за iPad-а от Виваком. Предлатих за 3 месеца. Та трите месеца свършиха, получих email, и се запътих в обедната си почивка към офиса им.

Намерих празна каса, младо момиче поиска специалния ми виваком номер, с който да си платя. Уви, аз за такъв не знаех. За щастие след кратко обсъждане се разбрахме да си продиктувам ЕГН-то. То разбира се беше набито в компютъра със звучни и ритмични кликове, ползвайки  ожесточено добре познатия ни метод – hund and peck.

Притесненията ми, обаче, започнаха малко след това. Навярно след като прочете името ми, момичето започна да мести притеснено поглед ту в компютъра ту в мене. Не веднъж или дваж, ами около десет пъти. Изглеждаше горе долу така.

Накрая горката събра смелост и каза въпросително:

“Сержант Ованесян?”

TimeHop

Вече ще пиша за неща от ежедневието ми. Това е първото. 

Прекарвам доста време в интернет и неминуемо оставям следа там. Сега имам и приятен начин да я проверявам, без да бъда creepy.

TimeHop е свеж агрегатор на събития по социалките с едното изключение, че показва какво ти се е случило преди точно 1, 2, n години. Освен това динозавърчето им е cute.

IMG_1312[1]

За мен е нещото, което проверявам преди да стана от леглото и да си измия зъбите.

Disclaimer: Съществува единствено flavor за iOS. Дочух, че се канят за останалите платформи.

Serves you right

Прекрасен вторник.

Тапите в ушите, клавиатурата щрака меко, на дългия екран се редят низове и между тях скоби, повечето тестове са зелени. След неприятно много разсейки най-накрая съм се отдал на монотонно, удовлетворяващо и успокояващо кодене. Кеф!

Дззззъъъъъън. Дззззъъъъън. Дззззъъъън.

Непознат номер.

Край. Всичкото ми неудовлетворение беше готово да се изсипе на нещастния служител на мтел, който очаквах да сме спами по тилифоната. ИДИОТ.

“Ало, със Серж Ованесян ли разговарям?”

“Да”, кучко мръсна допълних наум.

“Обаждаме ви се от пица Доминос, защото сте един от най-редовните ни клиенти. Искаме да ви направим подарък, който е два кино билета за избран от вас филм. Минете да си ги вземете от офиса”

“О, благодаря, довиждане” едва успях да смотолевя неловко.

 

Очевидно съм се превърнал в гъз. Гъз, който въобще не се храни здравословно.

Shuffle my ass

Important notice: ще си позволя да звуча хипстър. Четете на свое усмотрение.

От години вече не слушам музика на shuffle. С други думи, явно вече съм “a grown up”.

Открих колко по-приятно е да се насладиш на един албум песен по песен, в реда в който са записани. Не само музиката но и прехода от песен в песен е важен и определено не случаен.

Освен това, като си харесам албум го въртя до скъсване. Или може би втръсване, не знам.

Освен това не гледам клипове. Аналогията ми е с книги и филми. Не веднъж съм си купувал и прочитал книга само защото искам да гледам някой филм (разбира се правен по нея). Не бих могъл да си позволя да си разваля кефа от книгата, гледайки филма преди това. По същата  причина предпочитам да обикна някоя песен, преди да започна винаги да я свързвам с (евентуално) невероятния ѝ клип.

Неминуемо следва въпросът, готин ли съм или откривам топлата вода?

Perfect?

“Искате да знаете как се рисува съвършена картина? Много е лесно. Станете съвършен и после си рисувайте най-естествено.” Робът М. Пърсиг

Отворих книга, която не бях отварял от 4 месеца и попаднах това.

Up.

Дълго време, ми се ще да пиша, но все ми се пише на доста отрицателни теми, които накрая не се получават, а от там и затишието. За щастие, онзи ден ми се случи нещо особено подходящо за блог пълен с илюстрации.

Разбирате ли, вървя си аз, по една от главните улици в Бургас, в посока морската градина. Погледа ми шари, ту наляво, ту надясно, а в един момент и нагоре. Където се задържа за малко. Достатъчно обаче, за да забележа един гларус който летеше право към мен, или през мен.

Следващото което забелязах беше леко присвиване на клоаката. От там на сетне насетне всичко се разви с много бързи обороти.

Можете ли да си представите шока ми, разхождам се в града, в който съм израснал, по-улица, която съм обикалял хиляди пъти, и некво си подобие на чайка (гларус) е решило, че ще използва челото ми за площадка за кацане на ежедневното си (може би пияно) лайно. Е, не!

Направих така наречения Leap Of Faith, и се гмурнах напред във въздуха с надеждата, че ще ми се размине. За мое голямо учудване, така се и получи и дори не забих глава в нечий огромен, туристически руски гъз, което беше опасението ми в момента на плонжа.

За финал: Тъжно е, че съм болен на рождения си ден, но поне пък намерих време да илюстрирам.

Back to highschool

Отдавна ненавиждам висшето образование. Споменавал съм го вече.

Преди известно време обаче мисля че открих защо. И не е защото е скучно, мудно и губещо времето. Не е дори защото се подиграват с теб навсякъде, не са мръсните миризливи кенефи, не са дори динозаврите, които освен спаружен и тотално изгубил давност опит нямат нищо.

Не, моята истина е друга.

Част от вас навярно са като мен, обичат да се справят с проблеми. И в една гимназия аз бях изправен пред много такива. Изпитвах удоволствие да решавам задачи, математиката ми вървеше, а и я бутах. Можех лесно да се почувствам горд, че съм успял да се справя с някоя задача. (Невъзможно бе да пропусна носталгия към добрата стара гимназия.)

И след това дойде университета, в който хората които искат да ти предадат някакво знание бяха капки във водопад. Бързо бях научен, че няма значение кой си и колко добре се справяш.  Важното е да можеш да напишеш 3 страници теория. Класните по математика, които бяха страшно предизвикателство и всяваха ужас у всички, бяха заменени с типично българското как да избутаме този изпит и кой ще ни диктува на хендзфриту.

И какво научих след почти четири години, как да минавам метър. Университета се прави че ме учи, аз се правя че уча.

Допълнение : Съзнавам, че навярно вече съм и част от проблема, но остава само да стискам зъби и да чакам да свърши.

What I despise

(този блог може да и да не се отнася за теб)

Неведнъж съм казвал, че ненавиждам обобщаването. Ненавиждам също и статистиките. Тези две неща се тясно свързани.

Да наречем обобщаването индукция и да дадем пример. Ако един водопроводчик е прост, втория също не е чак толкова интелигентен, третия е дърво, а четвъртия тъпанар, то явно всички са кретени.

Да, определено човек би могъл да каже болшинството водопроводчици не струват. Tова е вече една много мътна и не прекалено точна статистика, но все пак някакво разумно наблюдение (fairly educated guess).

Къде е разковничето, което мразя? Да започнем отдалеч. Ние (хората) като върха на хранителната верига сме особено развити. Дотолкова, че да е особено трудно да работим с понятия различни от черно и бяло. Когато имаме горната статистика веднага закръгляме нагоре към стоте процента. Къде, къде по-лесно е да си кажем “Ау, ма тйе не стават уа, ни са на мойто ниво, аз имам више ве балама”.

Горния пример може да се замени и с положителен разбира се, инженерите са сръчни, висшистите – умни. Има и други особено забавни и приети в обществото статистики, как всички политици са корумпирани, всеки полицай взима пари, всеки даскал е балък, всяко дете беля, всеки българин завистлив и пиещ ракия, всяка жена курва и всички останали за които можете да се сетите.

Ето го обаче и моя личен фаворит, който ме и накара да напиша този блог – всеки програмист се е уредил, взима лудите пари и по цял ден виси пред компа в фейсбук и скайп.  (Не че вярвам, но) За бога, наистина ли си мислите, че не си скъсвам дупето от работа всеки един ден? Защо възприемате елементарния жест на уважение да ви отговоря в чата като да скучая по цял ден. Двадесетте минути в които си почивам и ви пиша са моята почивка. Макар и от моя труд да не зависи това дали някоя основополагаща греда ще се срути при лек земетръс и къща да падне с нея, той не е по-малко важен. И не, не съм се уредил, в момента в който дори за седмица спра да влагам цялата тази енергия в работата си, ще си замина толкова бързо, колкото и съм дошъл.

Няма такова нещо, като уреждане в живота. И да има, не го искам, не е за мен. Всеки път когато така се отнесете към труда ми аз се и ще продължа да се обиждам. Това си е моя труд, обичам го, горд съм с него и ми е неприятно да бъде омаловажаван.

ПП : Не познавам нито един водопроводчик и определено не целя да ги обидя, сигурен съм, че са маняци. Което също, не е обида.

Втори ПП : Ако ви се струва, че е детинско да се засягам за това, значи има нещо счупено във вас. Труда ми, това съм аз.

Задимено

Кой знае защо не мога да пуша цигари. Мимолетния акт на палене и пушене на цигара за 3 минути никога не съм го възприемал.

Приятните, красиви и готини неща изискват внимание, желание, старание и страст. Това са 2 дни марината за прекрасни шишчета, седмица в хумидатора за пура, или 30 минути приготвяне на наргиле. Последно бидейки нещо което правя, често и с приятели, стана доста важно за мен.

Съответно откривайки хора като Боби, Коко, Петьо и Бабата, открих нови висоти, чалъми и такъми за наргиленцата. За да споделим приятните чувства решихме да съберем всичко това в дигитален формат, а именно Задимено.ком.

Ако сте фенове разбира се, може да следите и @zadimeno.