Back to highschool

Отдавна ненавиждам висшето образование. Споменавал съм го вече.

Преди известно време обаче мисля че открих защо. И не е защото е скучно, мудно и губещо времето. Не е дори защото се подиграват с теб навсякъде, не са мръсните миризливи кенефи, не са дори динозаврите, които освен спаружен и тотално изгубил давност опит нямат нищо.

Не, моята истина е друга.

Част от вас навярно са като мен, обичат да се справят с проблеми. И в една гимназия аз бях изправен пред много такива. Изпитвах удоволствие да решавам задачи, математиката ми вървеше, а и я бутах. Можех лесно да се почувствам горд, че съм успял да се справя с някоя задача. (Невъзможно бе да пропусна носталгия към добрата стара гимназия.)

И след това дойде университета, в който хората които искат да ти предадат някакво знание бяха капки във водопад. Бързо бях научен, че няма значение кой си и колко добре се справяш.  Важното е да можеш да напишеш 3 страници теория. Класните по математика, които бяха страшно предизвикателство и всяваха ужас у всички, бяха заменени с типично българското как да избутаме този изпит и кой ще ни диктува на хендзфриту.

И какво научих след почти четири години, как да минавам метър. Университета се прави че ме учи, аз се правя че уча.

Допълнение : Съзнавам, че навярно вече съм и част от проблема, но остава само да стискам зъби и да чакам да свърши.

4 Replies to “Back to highschool”

  1. Интересно, при мен беше съвсем обратното.

    Аз не идвам от математическа гимназия, а от търговска. Не че съм изгарял от желание да уча икономика, счетоводство и т.н. (не че и ги “учих” наистина), но навремето нямах възможност да уча извън Свищов, а там това беше най-доброто. Но предизвикателство нямаше. Първите 1-2 години да, понеже имах непознати предмети, следващите години полагах почти нулеви усилия и изкарвах шестици без проблеми. Бях изпаднал в абсолютна летаргия, нямаше нищо кой знае колко интересно за учене дори по математика.

    После отидох във ФМИ и скока в трудност ме удари брутално. Веднъж като му свикнах обаче, пак почна да ми става кеф от математиката, особено алгебрите, логиките и прочее абстрактни предмети с ония стегнати и приятни доказателства :).

    Така де, противопоставянето между гимназия и ФМИ е малко условна от една страна. А що се отнася до “минаването на метър”, ами… недей :). Случвало ми се е да получавам добри оценки без да ги заслужавам, но иначе почти винаги се опитвам да разбера за какво иде реч и така да отида на изпит, а не да запаметя 200 страници теория и да се надявам, че мога да ги възпроизведа. Не ме разбирай погрешно, наясно съм, че често можеш да минеш и “с хендсфриту”, но ти си решаваш, никой от преподавателите не те кара да cheat-ваш (макар че някои не те затрудняват особено).

    Да, прав си, ако не се налагаше да пишеш теми, а примерно да решаваш някакви теоретични задачи или нещо такова, щеше да ти се наложи да си седнеш на четирибуквието и наистина да почнеш да схващаш нещата. И доста хора щяха да отпаднат, защото нямаше да се справят. И университетите нямаше да имат достатъчно хора, за да функционират. Депресиращо е, но няма хора и хората нямат желание и май никой няма добро решение на проблема.

    Поздрави, Андрей.

  2. На мен проблема не ми е, че не ми се налага, а че не се оценява като се прави. На никой не му пука за това какво се случва и какво е справедливо. Моята мисия е да вникна в предметите които се предават, но не и задължително да взема изпита. Често се случва че съм се запознал добре с някаква материя, например логическо програмиране, и на изпит да ме скъсат както всеки друг.

    А аз как да си задоволявам тези си наклонности съм открил вече. :)

    ПП: За пръв път получавам коментар по-дълъг от поста ми.

    1. Несправедливости се случват, моята житейска философия е просто да ги игнорирам — минал съм изпита, понаучил съм все нещо, все тая за оценката. Но да те скъсат в такъв случай наистина си е кофти, съгласен съм.

      Извинявам се за дължината, за първи път коментирам на блог и се олях.

  3. Не знаех че Андрей се навърта тук, здрасти :)

    Andrew, май Серж не се оплаква от алгебри, а по-скоро от КАрх-ове. Сещаш се, ония дето ги вземаш с брой страници, а не с доказателства.

    А колкото до “не те затрудняват особено”, сети се за… как беше… ей деба, забравих му и името на предмета даже.
    Сети се за оня предмет със сплайновете и интерполациите, където постоянно имаш контролни, но преподавателят винаги ти дава задачите 2 седмици предварително. А ако ходиш на упражнения, дава ти и решенията.

    Е от такова нещо и аз бих се оплаквал в блогове.

    Принципно съм възхитен от оптимизма ти и ми се иска и аз да го имах :)
    Ама проблемът не е че “няма хора”. “Хората” през последните 2 години се “изнесоха” от “ФМИ” заради “Биров”. Just my $0.02.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *