Как започнах да чета?

Имало едно време, едно малко момче, което скучаело..

Това момче бях аз, и по това време нямаше фейсбук, нямах дори компютър вкъщи.

Запълвах празните минути с Cartoon Network и мачове на игрището зад блока. Не беше като сега, всеки да е киноман, да следи всички нови филми, да може да обсъди кое качество на новия блокбъстър си заслужава гледането, да има мнение за всички филми, да е изгледал 100000епизода сериали и в всеки момент за скука, просто да пусне поредния…

Не, тогава си скучаехме. Чиста, здравословна скука запълваше ежедневието ни и понякога дори ни караше да правим интересни неща.

Но се отклоних малко, бидейки дребен и любитен, ми стана много интересно заниманието на родителите ми, да четат книжки привечер. Съответно след известно врънкане, баща ми ми връчи “Котешкото лице” на Клифърд Саймък.

И богу ми, кой да знае, че книжката била толкова интересна.

Не вярвам, че родителите ми въобще очакваха да чета толкова много, живеейки в общество в което вече четящите бяха малцинство, дори преди 10-12 години. Дори няма да го сравнявам с днешни дни и хилядите малоумни реализации в киното.

Вече лапе с мечти и книжка в ръка, започнал от хубавата класическа фантастика, реших да покорявам нови хоризонти, залутах се в модерното за времето фентъзи на Толкин, Пратчет и др, като фаворит ми стана Урсула Ле Гуин.

Нарочно не включих Роджър Зелазни, тъй като той е абсолютен “маняк”. Неговата “Хрониките на Амбър” съм ги чел около 11 пъти, изгубих бройката в някакъв момент.

Имах си моментите с трагикомичния Асприн, и разбира се не минах и без J.K. Rowling, кой не е чел за Хари.

Последната година, две преминах през Коелю, Габриел Гарсия Маркес и се завърнах накрая към класическата фантастика на Азимов, Резник, Кларк и стотици незнайни автори с малките разказчета в малките книжки от библиотечка фантастика.

А какво се случи вчера, Петко ми предложи да разгледаме книжките на Славейкото пазарче. Бях леко предубеден, но окото ми се спря на книжка на Саймък, и погледнах колко струва. Цял щанд на една цена.

5 ЛЕВА!

Да, бе…

Книги, които никъде не можеш да намериш, книги които отдавна не се издават, редки издания – 5 лева!

Ставам им редовен клиент, и ако си от 3-мата човека които следят блога ми и освен това четат, ти препоръчвам да станеш и ти.

7 Replies to “Как започнах да чета?”

  1. От доста време не бях посещавала блога ти и днес по случайност натиснах на графа “предпочитани” и реших да погледна дали още го поддържаш. Та съм приятно изненадана от новия облик и стил на сайта. Много ми допада. Best wishes :)

  2. Чак сега ли се усети, че в най-обикновените малки кашончета има цяло богатство за по 3-4 лв (5 лева са много).Аз само ги купувам щото нямам време да чета сега, но си ги събирам за светлово бъдеще с хубаво фентази в ръка и голяма усмивка :)

  3. Даа! Аз така си взех “Осъден души” за 2 и още куп други книжлета, които ме чакат =) Пък да не говорим за речниците…

    1. Ерм, позачистил съм някакви слова от древността. Не знам и защо това се появи като ново четиво.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *