Как се става програмист или “Арменко по пътя на славата, засега до кривата круша”

Интересно е, преди година, две в интернет се появи снимка на изрезка от вестник, на детско писмо, защо искам да бъда програмист. Изкарана най-лентяйската професия, най-благата професия и мечтата на всеки. Досещате се как всеки втори студент по информатика си я сложи на фейсбук, скайп и всичко до което се докопа, несъзнавайки, че си подронва собствения авторитет.

Това въобще не е така. Да, аз изпитвам огромно удоволствие от това, че се опитвам да бъда програмист, основно заради това, че нон стоп работя. И тук предполагам ме подреждаш до онзи програмист и онзи програмист и онзи програмист, които са толкова сбъркани, че обичат програмирането, до онези, които в обществото са приети като geek-ове и какъвто никога не искаш да станеш. Ти какъв програмист искаш да бъдеш, ако дори не обичаш програмирането. Как може да бъдеш програмист, ако ти не изпитваш несравнимо удоволствие програмирайки?

Това се въртеше и в моята глава преди 2 години, а честичко и сега, когато съм унил. Когато се сблъсках с програмирането, то беше толкова различно от това, което съм си представял, че бях отвратен. Кой ли в гимназията не е цъкал HTML и си е мислел, че е дизайнер, кой ли не е чаткал PHP и си е мислел, че коди нещо яко (no offence).

Първи стъпки – малко основни конструкции, малко интересни похвати, операторчета туй онуй, първия WYSIWYG редактор, щракаш на бутонче хвърка събитие. ОМГ, АЗ МОГА ДА ПРОГРАМИРАМ?

Не, не можеш, разбира се. Да те сравним с програмист е като да сравним строителен работник с инженер. И двамата са в състояние да построят къща, но на кой би поръчал.

Ами да, предполагам, че би могъл да напишеш нещо работещо… за три-четири пъти повече от нормалното, е сигурно за да добавиш допълнително поленце за еди-кой-си обект ще ти трябва ден, ако ще го поддържаш повече от месец, oh the pain.

Вече знаеш, че можеш да постигнеш няколко неща, отнело ти е няколко месеца да стигнеш до тук. Сега трябва да се научиш да пишеш качествен код. Трябва да можеш да погледнеш творението си и да кажеш “Това аз съм го писал, вижте колко е яко”. Трябва да се ослушваш за по-добри начини да направиш това което си направил, за това как да повишиш съсредоточеността и ефективността си. Как да контактуваш с колеги или клиенти, което е невъобразимо трудно, но си заслужава.

Тук някъде, поне за мен, пристигна удоволствието. Вече се гордея с нещата, които правя, макар и не винаги. Определено съм наясно, колко много има да се учи (та аз отказвам да ползвам регулярни изрази, смятам ги за вещерство и просто не им вярвам). Всеки ден отивам с желание, за да работя, за да постигна нещата по правилния, не лесния начин, макар че правилния винаги се оказва по-краткия в дълъг план.

Това е моя опит, колкото и малък да е. В никакъв случай не са напътствия. Това НЕ е единствения път, предполагам. Програмирането е нещо прекрасно, дава ти възможността да решаваш интересни проблеми, да имаш свой стил и предпочитания в продуктите, които разработваш, да изкарваш някой лев и да знаеш, че винаги има към какво да се стремиш. Аз вече го обичам.

Програмирането обаче, въобще не е лесна професия. След 5-6 години университет няма да си голяма работа, а ще се налага да учиш завинаги. Ще се налага да мислиш, ще се наложи и да работиш, много! Не се ли научиш да обичаш каквото правиш, няма да напреднеш, и ще бъдеш един от онези, които в някой момент ще зарежат програмирането, за да правят нещо по-удовлетворяващо, като например таксиметрови услуги.

4 Replies to “Как се става програмист или “Арменко по пътя на славата, засега до кривата круша””

  1. Много правилно си го написал! И аз винаги съм разсъждавал така, трябва да правиш това което ти харесва най-много, а не което е модерно и което те прави “богаташ”. Разбира се, няма лошо и трите да са изпълнени. За щастие и аз се занимавам с това което ми харесва, което изпитвам тръпка да го правя (да, за програмиране говоря :) ). Но пък от друга страна, не си ли се замислял че ще искаш да се занимаваш с това още 2-5-10 години, после просто да захвърлиш всичко и да станеш лодкар, примерно на река Конго, и да превозваш туристи (по-екзотично от таксиджия)

  2. Само залъгвам всички, до 10 години ще съм събрал пари и отварям будка за сладолед на плажа точно до Пача в Ибиза.

    И ще ходя на работа с джип!

  3. Добре де то тези неща важат за всички професии. На теория човек трябва да си харесва работата. На теория, ама на практика нещо теорията куца. Само не се залъгвай че повечето хора имат лукса да си харесват работата.

    Това че ти си харесваш работата и ти е кеф е много хубаво, но не е показателно за всички останали.

    Вервай ми, хора които нямат мисленето за програмисти трудно ще забогатеят с тази професия.

    Пенсията след 10 години обаче ми се струва леко невъзможна. 1. Заплащането не е чак толкова добро и 2. най-приятното нещо на тази професия е чувството за човъркане което идва от това постоянно учене за което говориш. Колко готино се чувства човек, когато успее да направи нещо, което не е можел 10мин по-рано. От този кеф трудно се бяга! :)

    Ай със здраве, пък дано да станеш толкова добър, че да се пенсионираш след 10г.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *