Shuffle my ass

Important notice: ще си позволя да звуча хипстър. Четете на свое усмотрение.

От години вече не слушам музика на shuffle. С други думи, явно вече съм “a grown up”.

Открих колко по-приятно е да се насладиш на един албум песен по песен, в реда в който са записани. Не само музиката но и прехода от песен в песен е важен и определено не случаен.

Освен това, като си харесам албум го въртя до скъсване. Или може би втръсване, не знам.

Освен това не гледам клипове. Аналогията ми е с книги и филми. Не веднъж съм си купувал и прочитал книга само защото искам да гледам някой филм (разбира се правен по нея). Не бих могъл да си позволя да си разваля кефа от книгата, гледайки филма преди това. По същата  причина предпочитам да обикна някоя песен, преди да започна винаги да я свързвам с (евентуално) невероятния ѝ клип.

Неминуемо следва въпросът, готин ли съм или откривам топлата вода?

2 Replies to “Shuffle my ass”

  1. Според мен откриваш готината топла вода – best of both worlds!

    В днешни дни си позволявам не-албумни смески само за музиката в колата. Приспивната музика ме изнервя докато шофиргам, та се налага да я елиминирам от албумите :)

  2. Според мен откриваш топлата вода, но това си е винаги готино, както и да го погледнеш :D Но поздравления за прехода! Не се бях и замислял, че може хората да слушат музика на shuffle, даже ми отне някоя-друга секунда да включа за какво става въпрос. Явно съм се окапачил…

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *