“Искате да знаете как се рисува съвършена картина? Много е лесно. Станете съвършен и после си рисувайте най-естествено.” Робът М. Пърсиг
Отворих книга, която не бях отварял от 4 месеца и попаднах това.
Как започнах да чета?
Имало едно време, едно малко момче, което скучаело..
Това момче бях аз, и по това време нямаше фейсбук, нямах дори компютър вкъщи.
Запълвах празните минути с Cartoon Network и мачове на игрището зад блока. Не беше като сега, всеки да е киноман, да следи всички нови филми, да може да обсъди кое качество на новия блокбъстър си заслужава гледането, да има мнение за всички филми, да е изгледал 100000епизода сериали и в всеки момент за скука, просто да пусне поредния…
Не, тогава си скучаехме. Чиста, здравословна скука запълваше ежедневието ни и понякога дори ни караше да правим интересни неща.
Но се отклоних малко, бидейки дребен и любитен, ми стана много интересно заниманието на родителите ми, да четат книжки привечер. Съответно след известно врънкане, баща ми ми връчи “Котешкото лице” на Клифърд Саймък.
И богу ми, кой да знае, че книжката била толкова интересна.
Не вярвам, че родителите ми въобще очакваха да чета толкова много, живеейки в общество в което вече четящите бяха малцинство, дори преди 10-12 години. Дори няма да го сравнявам с днешни дни и хилядите малоумни реализации в киното.
Вече лапе с мечти и книжка в ръка, започнал от хубавата класическа фантастика, реших да покорявам нови хоризонти, залутах се в модерното за времето фентъзи на Толкин, Пратчет и др, като фаворит ми стана Урсула Ле Гуин.
Нарочно не включих Роджър Зелазни, тъй като той е абсолютен “маняк”. Неговата “Хрониките на Амбър” съм ги чел около 11 пъти, изгубих бройката в някакъв момент.
Имах си моментите с трагикомичния Асприн, и разбира се не минах и без J.K. Rowling, кой не е чел за Хари.
Последната година, две преминах през Коелю, Габриел Гарсия Маркес и се завърнах накрая към класическата фантастика на Азимов, Резник, Кларк и стотици незнайни автори с малките разказчета в малките книжки от библиотечка фантастика.
А какво се случи вчера, Петко ми предложи да разгледаме книжките на Славейкото пазарче. Бях леко предубеден, но окото ми се спря на книжка на Саймък, и погледнах колко струва. Цял щанд на една цена.
5 ЛЕВА!
Да, бе…
Книги, които никъде не можеш да намериш, книги които отдавна не се издават, редки издания – 5 лева!
Ставам им редовен клиент, и ако си от 3-мата човека които следят блога ми и освен това четат, ти препоръчвам да станеш и ти.
